Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Дамодар: Това, което чувам за връзката между гуру и ученик, ме навежда на мисълта, че е възможно някога в миналото позициите на тези две личности да не са били под формата на гуру и ученик. Може да са били съвсем нормални – например приятели, или съпруг и съпруга. И излиза, че единият от двамата по някакъв начин е успял да се издигне по духовния път, а пък другият е изостанал.

Свами Тиртха: Бих искал да се съглася с теб. Разбира се това е мое лично мнение. Обаче е ерес, предупреждавам! Ако слушате такива неща, в някои случаи могат да ви изгорят на кладата. Искате ли въпреки това да чуете моето мнение?

Отговор: Да!

Свами Тиртха: Това е начинът да провокирам желанието ви. Аз също мисля, че благодарение на някаква божествена подредба тези позиции, приемани от единия и от другия, може да се променят от време на време. Но не бих казал, че единият е успял да се издигне, а другият е останал назад. Защото без по-малък брат няма по-голям брат. Без да има слаб, няма силен. Другата страна е изключително необходима за връзката. И може младшият да е дори по-важен от силния. Ако няма кого да спасява, какво може да направи спасителят? Така че падналите са много важни, защото това ще ангажира спасителите в техния дълг, ще им помогне да осъществят божествената си мисия. Затова трябва да сме много внимателни за своето виждане. Чистата духовност е 100% съвършена. Не е така, че единият е по-добър, а другият е слаб и не толкова извисен. Всичко е божествено; на божественото ниво всичко е божествено. Шридхара Махарадж казва, че в духовното небе дори прашинките трябва да бъдат считани за по-висши. Всичко е божествено там.

Гуру е специална личност. Защо? Не заради човешкия си характер, а заради божествената функция, проявяваща се чрез този човек. Затова в „Шримад Бхагаватам” се казва, че този, който счита, че муртито е камък, или че святото място е просто някакъв водоем, или че духовният учител е просто човек… ами, той е животно – това е голяма грешка. Голяма грешка, защото тогава изпускате нещо. Какво прави един кон на Ганг? Отива там и пие вода. Не че е лошо да пиеш вода от Ганг, но разбирате, той не може да приеме пречистваща баня във вълните на свещената река.

Разбира се, има много критици. Един известен човек е казал: „Размахвах гхи-лампата пред това парче камък години наред и нищо не се случи! Ако си мислите, че къпането в някоя свещена река ще ви пречисти, тогава какво да кажем за рибите там? Те би трябвало да са светци!” Човек никога не знае! Тъй или инак, винаги ще срещате критики към свещените неща, свещените обекти, свещената вяра. Но ако искате да намерите есенцията, трябва да стигнете до духовното ниво, където облакът на илюзията не препречва виждането ви. И ако съществува такава интимност на връзката между душите, та те да са готови дори да сменят ролите си, мисля, че това е много висше.

Обаче защо казах, че това е ерес? Защото в повечето случаи ще чуете: „О, духовният учител е Парам-Бхагават! Той е абсолютен и ние трябва да треперим пред него!” Но какво ако гуру не се чувства удовлетворен наоколо му винаги да има някакви треперушки? Понякога са му нужни благонадеждни, разумни хора, на които може да се разчита.

И така, ролите може да се променят по дадена божествена подредба – гуру и ученик могат да сменят позициите си. Но това е мое лично разбиране. И мога с нещичко да подкрепя това виждане. Например, гуру трябва да бъде считан за главен авторитет по всеки въпрос. Шрила Прабхупад е бил известен гуру и голям авторитет за много неща. Учениците му го завели в някакво студио да правят записи – Прабхупад бил със слушалки, слушал различните тракове. Тогава учениците го запитали: „Прабхупад, как да миксираме различните тракове?” И той казал: „Не знам! Вие знаете по-добре!” Бихте ли очаквали такъв отговор от своя божествен учител: „Не знам!” Не бихте очаквали. Но това разкрива неговото смирение: „Аз не съм авторитет в звуковото инженерство! Мога да свиря на мриданга, мога да си изпея песента! Другото е ваша работа, свършете я!”

Или пък какво прави Кришна? Върховният Господ, който контролира всичко, онзи, когото обожават и на когото служат всички! Той приема позицията на Партха-саратхи – колесничар на Арджуна. Богът е станал слуга. Така че Той е готов да смени позицията си. Нима това не е интимност? Когато Той е готов да изостави божествената си позиция и да се държи като приятел, като слуга на Своя поклонник. Така че тази смяна на ролите, когато слуга и господар се разменят – казвам, че в много интимни случаи е възможно да се случи.

(следва продължение)