Archives

Calendar

July 2022
M T W T F S S
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж върху Шаранагати-част 2, 7 септември 2006, София)

Опитайте се да запомните: първите два елемента на шаранагати са: прави благоприятното и избягвай неблагоприятното за своята преданост. Вторите два елемента, които можем да наречем субективно задължение, са смирението и посветеността. Нарекох ги субективни практики, тъй като това е нашият принос. Това са качествата, които трябва да постигнем.
Да сме смирени – считам, че това е очевидно. Но трябва да сме смирени в подходящото обкръжение. Ако си смирен в обществото на глупци, ще те направят на глупак. Ако си смирен сред измамници, ще те измамят. Но ако си смирен сред преданите, ще добиеш преданост. Защо ли? Защото човешката душа е досущ като кристал. В каквито условия поставите този кристал, той ще приеме, ще попие въздействията им. Ако чист, прозрачен кристал сложим в дланта на Дамодар Прабху*, пред гръдта, кристалът ще отрази чистата бяла светлина, излъчваща се от него. Дадем ли същия кристал на Майка Яшода, ще заискри в синя светлина. Но ако го поставим в тъмни, лоши условия, ще отрази каквото е наоколо му. Затова нека сме внимателни със смирението си. Не бъдете слаби кристали. Не поемайте лошите вибрации, избирайте само добрите, чистите.
Шрила Шридхара Махарадж казва за смирението: ако в храма влезе крадец и отмъкне свещниците от олтара, в какво ще се изразява смирението ни? Нима ще му кажем: „О Прабху, ето парите на храма, вземи и тях”?! Това ли ще е подобаващото смирение? Или ще речем: „Ей, чакай малко, ще те набия ако се опитваш да притесняваш нашия Бог!”
За да ви покажа, че това не е предписание, не е неотменна рецепта, ще ви разкажа и друга история за смирението. Имало един стар монах, живеещ в пълно уединение; имал си само една колиба и съвсем мъничко притежания – канче, такива неща… Но веднъж дошъл крадец и обрал всичко от колибата. Тъкмо го товарел на гърба на едно магаре, когато монахът се върнал и го сварил на местопрестъплението. Той видял, че колибката е съвсем празна вече и че всичко е на гърба на добичето, но зърнал една мотика, захвърлена нейде в градината. И старият монах казал: „Почакай мъничко, скъпи мой, ей там е инструментът ми, вземи и него” и сам го сложил на гърба на магарето. Такова било нивото на неговото смирение и с него спечелил онзи човек. Той незабавно осъзнал: „Оскърбих велик светец!” и приел монаха за свой духовен учител.
Каква е разликата между двете истории? В първия случай някой притеснява храма; във втория тормози лично вас. Значи за Кришна, за храма, за мисията можете да се биете. Можете да защитите интереса на Кришна. Или бихме могли да кажем – да предпазите човека от голяма грешка. Но ако някой се опитва да ви отнеме нещо, всъщност това го върши Кришна. И ако е пропуснал нещо, трябва да Му напомните: „Хей! Аз все още имам тази и тази привързаност. Моля Те, вземи и нея!” Защото не желая да завися от мотиката си, а от Теб, мой Господи!
Така че смирение, истинско смирение трябва да се практикува. Затова се препоръчва то да се прилага в компанията на светци. А втората субективна част от отдадеността, шаранагати – това е да посветиш себе си. Има такава молитва: „Моля Те, приеми ме като Свой, като Свое второ аз.” Посветеността се проявява на онова ниво, на което ние напълно се отдаваме на Бога.  В отговор Той също напълно ни се отдава.
Посветеността е специфично качество на настроението за служене. Може да чистите пода с ненавист, може да го чистите и с отдаденост. Не става въпрос за обикновено изпълнение на задължение. Ако такава ти е професията, ако си професионален чистач – тогава това и правиш по цял ден… Обаче само чакаш да дойде 16 часа и забравяш. Захвърляш метлата и забравяш за нея. Но ако си отдаден, нима можеш да забравиш за служенето към Кришна където и да си? Така че не става въпрос само за изпълнение на задължение, нито просто за въвличане на сетивата. Вложи сърцето и душата си! Това означава да посветиш себе си.
Мисля, усещате колко необятно поле е това – от елементарните практики да се достигне до пълната, безрезервна отдаденост. Тогава, когато не запазвате за себе си дори живота си, когато изцяло го посвещавате на Кришна.
И така, практикувайте смирение по начин, който да не оскърбява или притеснява останалите. Смирението не е шоу, то по-скоро е действие. Делата говорят по-силно от думите. Казвате „Харе Кришна” по шестнайсет кръга на ден, а не сте готови да служите?! Това е също като да сложите на вратата си табела: „Добре дошли!” А когато гостите дойдат, не им давате парче хляб, не им предлагате чаша вода? Каните Кришна: „Ела, ела!”, а когато Той дойде, не правите нищо. Маха-мантрата е покана. Така че бъдете готови да посрещнете гостите си.

(следва продължение)

* Дамодар Прабху, Майка Яшода – в този контекст: ученици на Б.К. Тиртха Махараджа, присъстващи на лекцията.



Leave a Reply