Sharanagati

(продължава от предишния брой)

Въпрос на Дамодар: Обикновено в живота ние не държим само екскремент или само халва, а те са смесени и не може да се разбере пропорцията – кое е повече? И дори и дълго време да опитваш този смесен вкус, винаги усещаш негативния привкус, защото е смесен. Не мога да разбера в каква посока се движи вкусът – дали е правилна или не.

Тиртха Махарадж: Посоката е правилна. Просто трябва да нагаждате все повече и повече стъпките си. И да използвате времето си по много обмислен, много ефективен начин Времето изтича! Нямаме и миг за губене.

Да, в повечето случаи вкусът е смесен. Посветеността е примесена при повечето от преданоотдадените. Това се нарича примесена преданост; преданост е, обаче все още не е чиста. При все това, трябва да продължаваме с процеса на себеосъзнаване и самопречистване. И когато разбирането ни се рафинира толкова много от пречистването, тогава ще можем да добием пълния и цялостен божествен вкус.

Ние, човешките същества, имаме способността да избираме. Защото Кришна също има тази способност да избира най-доброто. Обаче всичко, което е отразено тук, в този материален план, е леко изкривено. Затова и тази способност да избира най-доброто, какъвто е случаят с Кришна, е изкривена при човешките същества, превръщайки се в слабостта да избират най-лошото. Едното е способност, а другото слабост. Трябва да дойдем на себе си и да приложим тази изключително фина способност да разграничаваме. Избирайте възвишеното, винаги избирайте по-висшия вкус! По-низшият вкус винаги присъства, както и по-висшият. Трябва да вземем решение кое да изберем.

Знаете, казва се, че водата винаги тече надолу. Така ли е: просто излейте малко вода и тя винаги потича надолу. Такава е природата на нещата в материалната сфера. Ала понякога виждаме, че реката стига до планината и я прекосява! Значи е възможно понякога водата да изкачва планини и да намира пътя си сред хълмовете. Трябва да сме готови да действаме по същия начин, не само да вървим надолу, но да сме готови да си направим труда, да изкачим стълбите, да изкатерим планината и да минем през нея. Такъв е животът.

И освен това трябва да изучим науката как да бъдем щастливи. Препоръчах на някои от бхактите да започнат обучения в тази вътрешна мъдрост. Защото можем да пилеем времето си в оплаквания, но междувременно бихме могли да бъдем и щастливи през цялото това изгубено време.

Все пак, определено ние търсим този по-висш вкус и имаме нужда съкровено да го преживеем вътре в себе си – чрез мантруване, чрез служене, чрез изучаване. Просто живеейки и добивайки негативната опитност можете да откриете този по-висш вкус. Но бъдете отговорни! Вие сте тези, които трябва да го намерите! Няма как някой друг да преживее трудностите вместо вас. За да намерите вода, трябва да копаете надълбоко в земята. За да намерите божествена мъдрост, трябва да навлезете надълбоко в тази наука, в тази практика. И трябва да прилагаме интелигентността си. Щом не ни удовлетворява смесеният вкус, нека се стремим да го пречистваме. Опразнете ръцете си. Има тонове халва за получаване.

(следва продължение)