Sharanagati

“Онзи, който пренебрегва духовните напътствия, и действа според собствените си прищевки, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховното местоназначение.”[1]

Това е пътят на еретиците. Нито съвършенство, нито щастие, нито върховното местоназначение. Който отхвърля шастрите или основните принципи на писанията, какъв е резултатът? Ще има резултат – нито съвършенство, нито щастие, нито върховното местоназначение. Това е резултатът. Затова трябва да сме достатъчно умни да следваме не-еретичния път. Стремете се да следвате оригиналния път.

Какво означава еретик? Те са камикадзе, готови да пожертват всичко със страха – добре, не със страха,  но с вероятността да не постигнат нищо. Ала онези, които са достатъчно смели, ще спечелят. Защото Свети Георги убива ламята. И какво е неговото име? Победоносец. Който носи победа. Така че смелите ще постигнат победа. Защото през цялото време има някакво божествено ръководство, което убива ламята на фалшивото ни его, убива ламята на грешките.

А за да изпълни закона, човек понякога трябва да наруши закона. Много е сложно, но понякога, за да осъществим по-висш божествен принцип, трябва да пожертваме по-низшите принципи. Не е много лесно, обаче понякога се случва.

Но писанията винаги съществуват, за да ни напътстват. “Гита” е толкова могъща, че може да промени живота на хората. Защото това е посланието на Бога. Затова трябва да следваме писанията, където се препоръчва това да се прави, онова да се прави, това да се избягва, онова да се избягва. Така че трябва да сме еретици спрямо материалната атеистична традиция. А това е начинът да станем истински, верни последователи на посланието на Върховния. По такъв начин еретикът се превръща в много лоялен, много верен човек.

Но каква обикновено е съдбата на еретика? Убиват го с камъни. Понякога го разпъват на кръст, изтезават го, слагат го на клада. Но това е славна смърт! Ако си еретик спрямо атеизма – това е славна смърт. И по този начин можем да станем верни на Бога. Когато шастрите ни казват: “Отдайте се напълно на божественото!” трябва да го направим. Защото в следващия стих се казва:

“Затова човек трябва да разбере какво е дълг и какво не е дълг чрез предписанията в писанията. Познавайки тези правила и предписания, той трябва да действа така, че постепенно да се издига.[2

И така, ако научим кое е правилно, можем да действаме в съответствие с него. Мисля, че това е съвсем прост, здрав разум. Като разбереш кое е добро – прави го; като разбереш кое е лошо – не го прави.

Затова предлагам на всички ви: моля, продължавайте да изучавате писанията. Защото ако четете и навлизате в дълбочина в тези божествени учения, ще разбирате все повече и повече кое е правилно и кое не, ще се свързвате с много висши принципи и също така ще се сдобиете със силата да постъпвате правилно, което е много важно.