Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017 вечер, София)

Нашата надежда е, че Кришна никога няма да ни изостави. Макар да сме отделени от Божествената реалност, посещавайки тази материална сфера, при все това нека сме готови да се надяваме на най-доброто. И за щастие има една истина, която никога не се променя – че Кришна се намира в сърцата ни.

Знаете онази красива история, когато Върховният Бог бил в отчаяние. Не знаел как да постъпи. Той казал: „Нужна ми е почивка. Толкова съм зает с какво ли не. Имам нужда от място, където да се скрия.” Затова повикал всички ангели: „Имате ли предложение за скривалище, където хората да не могат да Ме намерят? Защото те постоянно се обръщат към Мен с разни молитви: „Дай ми това, дай ми онова”. Имам нужда от почивка. Обаче където и да ида, те винаги ще ме намерят. Какво предлагате?” Тогава ангелите казали: „Сещаме се за едно място, където хората няма да Те потърсят. Скрий се в сърцата им. Никой няма да Те търси там.” Разбира се, това е една романтична история. Но истината си е истина – божественото присъствие е в сърцето на всяко същество.

Искате ли да чуете още една история? Малко по-йогийска, така да се каже. Когато Всевишният започнал да създава вселената, бил толкова пренаситен с емоционален заряд, че искал да го сподели. И тъй като в началото бил самичък, Той се огледал наоколо и не видял нищо – нямало с кого да сподели. Така в края на краищата били създадени хората. Ала след това те се почувствали много сами, изоставени. Не знаели как да се намерят един друг. Тогава Всевишният решил: „Ще вляза в телата на хората.” Има порта за влизане – това е коронната чакра, или брахма-рандра – малкият отвор на върха на главата, фонтанелата. Сега тя вече е затворена. Опитвате се да намерите къде е тази входна врата за Бога, ала тя вече е затворена. Но мнозина от вас имат деца – усещате как главичката им на това място пулсира, толкова е нежна, толкова отворена. Това е портата, през която Той може да влезе.

В човешкото тяло имаме около 80 000 различни канали, започващи от сърцето. Един от тези енергийни канали е насочен към върха на главата. Всъщност, посредством тези канали цялото тяло е проникнато от съзнанието на душата. Но когато настъпи моментът на смъртта, казва се, че сърцето се озарява и тогава душата започва своето пътуване. Ако е достатъчно щастлива, тя ще поеме по единствения канал, водещ към върха на черепа. Тогава през тази врата през която душата е влязла, тя може и да излезе от тялото. Този канал не води просто към върха на черепа, но е свързан и със Слънцето. Това е върховният канал на просветлението. Ако следваме пътя на тази божествена светлина, ще можем да пристъпим през слънчевата порта, откъдето връщане няма. Това трябва да е нашата цел – щом сме влезли в това материално тяло, трябва да намерим и верния изход.

Тялото се сравнява с град. Градът е защитен от стена, а на стената има няколко порти, които могат да се прекосят, за да се влезе вътре. По същия начин, сетивните органи са вратите на тялото. Очите или ушните отверстия са в горната част, а има и някои отвори и в по-долните части. И едните, и другите са врати. Но има голяма разлика през коя врата ще напуснете тялото си. Ако излезем през по-долните порти, не можем да очакваме кой знае колко възвишено следващо раждане. Тези врати водят към по-ниски нива на съществуване. Ала ако някой напусне през по-горните порти, може да се очаква много славна следваща глава. А ако някой съумее да излезе през най-горната врата на тялото, това е много благоприятно, духовното му бъдеще е решено.

И така, най-напред имахме романтична история – ангелите дават съвет на Господ. След това имахме мистичния йогийски път на съвършенството – през каналите нади да достигнеш най-горната врата на тялото си и оттам да изстреляш душата си в духовната сфера. Но нуждаем се от нещо практично. Какво, ако в сетния си миг не съумеем да съсредоточим ума си и вместо през брахма-рандра душата ни излезе през някой друг канал? Именно затова се налага да почистват мъртвите тела – защото  са били напуснати през някой от по-долните чакри. И така, нещо практично. Защото тъкмо сега не сме в началото на своя живот, най-вероятно не сме и в края на пътуването си, а някъде по средата. Какво да правим днес?

(следва продължение)