Sharanagati

Как да видим Кришна, как да видим Бога? Следният стих ни казва нещичко за това:

“Расо ‘хам апсу каунтея – О сине на Кунти, Аз съм вкусът на водата, светлината на слънцето и луната, сричката „ом” във ведическите мантри, Аз съм звукът в етера и талантът у човека.”[1]

Нима не е лесно да виждаме Кришна всякога? Неговото послание винаги присъства. Едно добро послание за цялата вселена е, например, слънцето – то всяка утрин изгрява, носейки хубавата вест, че светлината надделява над мрака. А ние въпреки това си мислим: “Не мога да видя Бога. По-добре да се придържаме към реалността. Бъдете реалисти, моля! Слънцето е просто едно небесно явление, движещо се според законите на гравитацията – нищо мистично няма в това.” Което в определен смисъл е вярно. Ала нашата вселена се движи по различни правила. Нашето слънце не е просто някаква атомна бомба в небето – не, то е окото на Кришна. Също както и луната; знаете, луната се явява нощем. Обикновено я няма денем; в много редки случаи се вижда и през деня, но тогава от нея няма ефект. А тази луна е с много особен характер – понякога пълнее, друг път слабее; понякога е малка, друг път голяма; но определено донася огромен ефект. Дори океанът се премества, дойде ли пълната луна. Той казва: „О, губя самообладание, преливам от границите си.” Това също може да се обясни с физика, обаче тя е твърде суха. А когато океанът се надигне в прилив заради пълната месечина, това е мокро. Луната винаги е била символ на мистицизма; също така е вдъхновителка на изкуствата. Тя е другото око на Кришна.

Ние също трябва да имаме тези две страни: една на светло, а друга в различна светлина. Както един от моите приятели ми каза, че огънят има два аспекта. Огънят обикновено е светъл; при все това понякога, по метафоричен начин, огънят може да бъде и тъмен. Колкото да ти отнесе ума! Ала ако имате тази слънчева натура – да виждате реалността в светлина, която дава живот, дава мъдрост; и ако притежавате и другата характерна черта на мистичната, съкровена, скрита лунна природа – тогава обединявате и двете.

В Кришна и двете страни са в хармония. Денем е реалист, държи се като послушно пастирче. Нощем обаче, и особено ако нощта е пълнолунна, Той започва да се държи по съвсем друг начин – не толкова явен, не така открит. Пътищата Му остават неразбираеми – как Той кани душите да танцуват под пълната месечина. Така че в Кришна присъстват и двете страни. А това вече е красота, художествена изразност. Не е демонстрация на физическия закон за гравитацията или на кой знае какво – не, красота и любов. Такава е Кришна концепцията за Бога.