Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Въпрос на Крипадхам: Въпросът ми е свързан с последната тема, която обсъждахме – учителят – и по-специално с настроението на учителя. От една страна се казва, че всеки учител има свое собствено настроение и че това е, което разграничава различните учители. От друга страна се казва, че всеки учител представя настроението на своя учител, той на своя и т.н. Моят въпрос е: в крайна сметка ние кое настроение следваме? И като го следваме какъв вид служене ще постигнем?

Тиртха Махарадж: Това е хитър въпрос. Едното слънце се отразява в много капчици роса. Така че какъв вкус следваме? Следваме изначалния вкус. И чрез всички тези мънички перли, в крайна сметка можем да достигнем до единственото слънце. Защото именно силата на Кришна се проявява и тук и там, Той обединява всички различни раси, всички различни чувства, настроения, знания – всичко.

Но това, което е по-интересно в твоя въпрос, е дали имаме личен вкус, лично настроение, така да се каже, или настроението на някой друг? Но отдаване означава да предадеш личния си вкус, да се откажеш от личния си вкус. Тогава вкусът, настроението и въздействието на някой ще излее милостта си над теб. А не можеш да се откажеш от една обусловеност без да си се прислонил в друга обусловеност. Така че ако искаш да се избавиш от своето лично настроение, от егоистичното си настроение, тогава трябва да приемеш убежище в божественото настроение. Както казах, нашето мислене, нашето разбиране са ограничени; Богът не е ограничен. Там, където ние виждаме различие, Кришна вижда единство. Обаче обратното също е вярно – там където виждаме единство, Кришна ще съзре многообразие.



Leave a Reply