Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Въпрос на Шанти Деви: Понякога бхактите казват: “Така се чувствам, не мога да вървя срещу чувствата си, така ми идва отвътре, онова, което пише в шастра, не се отнася до мен.” Как можем да се придържаме към шастра, но без да пренебрегваме себе си?

Тиртха Махарадж: Отначало пренебрегвайте себе си, няма проблем. По-късно можем да се върнем на въпроса: „Ами аз?” Защото без да сте укротили дивото животно вътре в себе си, не  можете да стигнете до по-висшата истина. Това означава контрол, това означава йога. Колко стъпки има в духовната практика? Три. Кои са тези три? Първата е обуздаването на дивото животно – самообладанието. Втората е общуването – да се научим да изтърпяваме останалите, да си сътрудничим, да обединяваме усилията си, да обединяваме енергиите си. Това е социалното ниво, груповата динамика, можем да го наречем. Първото е да владеем себе си, второто – да се научим да си сътрудничим с другите, и едва тогава идва третото – истинската духовна практика. Докато сме неспособни да се овладеем и не можем да понасяме останалите – за какво изобщо говорим?! Бъдете практични.

Затова са ни нужни тези три стъпки. В началото трябва да се откажем от собствените си идеи, да се приспособим към останалите, това е естествено. Но ако следваме чист процес и ако сме под правилното водачество, няма да изгубим личната си идентичност, своята уникалност, но тя ще се обогати; ще се пречисти и сетне ще разцъфне. Така че по този начин не губим.

Но твоят въпрос е как да се придържаме към шастра и в същото време да оставаме верни на себе си. Най-добре е когато има хармония между гуру, шастра, садху и хридой – когато със сърцето си можеш да се съгласиш със шастрите, с напътствията на своя учител и с практиките на останалите. Ала в повечето случаи не е налице напълно проявена подобна хармония. Полагаме усилия и се стараем колкото можем, но при все това понякога не разбираме шастра, Защото четем вестници вместо „Шримад Бхагаватам”. Или пък четем твърде много шастра. Прекаленото знание внася голямо объркване! Ако знаеш прекалено малко – ще се окажеш измамен; ако знаеш прекалено много – ще се окажеш ограбен! Трябва да намерите златния среден път. Махапрабху е казал: „Недейте да четете твърде много книги” Това е добър съвет. Защото ако четете книги, за да блесне вашето и-аз-не-знам-какво, да покажете колко много знаете, да се наслаждавате как хората се възхищават на способностите си: “Той е чел този незнаен автор, идващ от кой знае какъв източник…” Не, не това е правилното настроение. По-добре е да изучаваме шастра, но в същото време да запазваме умереност в това отношение.

Това касае шастра. Що се отнася до напътствията на гуру споменах случай, в който дори Нитянанда Прабху така да се каже променил инструкцията, която бил получил. Много пъти ние правим същото. Следваме примера, нали – Той го е правил, ние също го правим. Но може би качествата ни са малко различни. Имаме тази склонност да си намираме извинения – защо правим нещо или защо пренебрегваме нещо. Обаче ако сте сериозни и сте готови да се погледнете в огледалото, рано или късно ще разберете, че това е грешка. Тогава ще се стремите повече да се придържате към инструкцията.

И след това идва ред на садху; садху е много важна тема за нас, защото поне има някой, когото да критикуваме. Садху са ни нужни, защото в тях можем да видим всички грешки.

Така че можем да злоупотребим с всичките тези три референции. Има и една последна референция, за която говори Шрила Шридхара Махарадж – хридой, нашето сърце. Трябва да слушате сърцето си. Защото как да преценим, как да разберем, как да открием истината? Единствено чрез вътрешно търсене. Тъй като в повечето случаи, дори да сме много начетени, това не е достатъчно, за да намерим истината. Ако сляпо следваме инструкциите на своите учители, няма да достигнем целта. И ако пренебрегваме садху, ако не уважаваме светците – нашите братя и сестри, и хората като цяло – мисля, че Бог няма да е доволен от нашите приношения.

Така че ако сърцето ни каже: “Да! Приеми същината на писанията,” ако сърцето ни каже: „Да! Стреми се да сграбчиш лотосовите нозе на своя учител,” ако сърцето ни каже: „Да! Прегърни светците,” мисля, че това е вярното потвърждение как да прилагаме тези три основни източника на съветване по най-добър начин.



Leave a Reply