Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Следва въпросът: „Какво представляват шравана-даша и варана-даша?”[1] Най-сетне добър въпрос! Усещате ли се въодушевени? Но всъщност наистина е много сериозен, защото това са различните нива на духовния напредък. „Шравана-даша е когато човек е доволен като начало да слуша философията, ученията и т.н. през периода на проверка. След като бъде удовлетворен от шравана, той стига до идеята да приеме водач, гуру, и това е стадият варана, или приемане. Той има отношението: „Вече съм готов да бъда формално допуснат в тази школа и те приемам за свой водач. Сега каквото кажеш, трябва да го последвам.”

Това е варана-даша, стъпалото на приемането. Каквото кажеш, трябва да го последвам.

„Първоначално е приемането в дадена категория, например християнство, мохамеданство и т.н., в което някой е бил въведен. След като първо приема вярата, ще бъде избран и човек, който съответства на принципите на тази вяра. Той трябва да бъде способен да ми дари желаната цел в живота. Той е гуру. Най-напред се приема вярата, сетне водачът.”

И така, двете степени са: етапът на шравана-даша, стъпалото на слушането, отделянето на внимание на ученията – това можем да наречем стадият на информацията. После следващото ниво е когато приемеш водачество – това е стадият на трансформацията: приемаш и следваш.

„След това, отвъд варана-даша започва садхана-даша. Това е третият стадий и той означава да следваме практиките под насоките на нашия гуру. Следвайки, ще спечелим някакви реализации и ще добием стабилна позиция: “Да, аз чувствам, че това, което беше думи и пропаганда, сега е в сърцето ми. Сърцето ми е докоснато.” Нали така, по признаците може да се прецени. „И тази степен се нарича прапана-даша, посветеност. Единствено след като бъде така установен, човек е способен да раздава това на останалите, и това ниво се нарича апана-даша. Без да сме се утвърдили в прапана, пълната отдаденост, единствено с помощта на някой, който е непоклатим, можем да излизаме да проповядваме. Разбирате ли?”

„Пет ли са степените?” – гласи следващият въпрос. „Шравана, варана и садхана са в тази група. След това идва прапана, осезаемото чувство, или позицията в която преживяваме резултатите, постигането. Най-напред влизаме в досег с онази реалност, след това постигаме стабилност в равнината на истината, а сетне ще сме способни да раздаваме и на другите – апана.”

Това е главата „Водачът”. Трябва да преминем през всички тези различни нива на духовно постигане: най-напред да слушаме, да се информираме; сетне да приемем – това е начинът да се трансформираме; после да бъдем въведени; след това да почувстваме; и накрая да споделим.

Затова е казано: „Ако имаш вяра – проповядвай. Ако нямаш вяра – проповядвай.”

[1] От Шрила Шридхара Махарадж, „Стогодишна антология”