Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Шрила Бхактивинод Тхакур е писал, че най-общо мерилото за ваишнавата е степента на неговото смирение. Естественото му, истинско смирение. Само да се показва смирение няма стойност. Имитацията няма стойност никъде. Истинското смирение може да дойде единствено, когато човек чувства своята връзка с всевластния Бог и господар. Единствено тогава той може да се усеща смирен. Господарят е всевластен, а слугата няма никаква позиция. Това е въпрос на осъзнаване, не на математическо пресмятане. По отношение на диктатора, той няма никаква позиция. И ако човек приеме тази истина по естествен начин, не изкуствено, той от само себе си става най-смиреният. Слугата на един автократ няма никаква позиция и никакво его; затова и ще притежава естествено смирение – и именно то е неговото богатство. Що за богатство е това? Такова, че може да заплени всевластника. Служенето е от такъв тип. Истинският слуга има такава позиция по отношение на своя господар. Както и обратното – господарят също е пристрастен към своя слуга.” Пристрастен! ““Слугата се отдава, а господарят също е по естествен начин привлечен към такъв искрен слуга.”[1]

Мисля, че това са доста сурови думи! „Слуга, автократ, нямаш абсолютно никаква позиция…” Ще ни се да избягаме. Ние искаме добра позиция. Искаме да се радваме на свободата си. И не харесваме автократи – освен ако не сме самите ние! Между другото, в скоби, знаете ли какво е определението за корупция? „Корупцията е такъв бизнес, в който не участваме ние.” Разбирате ли? „Понеже не е моят бизнес, затова го наричам корупция.“ Ако проектираме това в духовен смисъл, ако по някакъв начин не сме част от нещо, ние се чувстваме изключени. И тогава си мислите: „По-добре да охуля цялото нещо, понеже не участвам в него и завиждам“. За да се избегне това отделяне, това изключване, по-добре да дойдем като слуги – да бъдем включени. Дори и да нямаме позиция, дори и цялата тази божествена система да е автократска. Защото тя действително е такава! Кришна е Върховната Божествена Личност. Той не е избран от електората. Избори на всеки четири години – и не е сигурно дали ще остане на позицията си или не. Не! Нещата не стоят така! Недейте да привнасяте това, на което сте научени тук, в божествените дела. Върховенството на Всевишния не е въпрос на гласуване. Затова се използва този израз „автократ“. Автократ означава, че Той може да направи всичко.

Но какво е качеството на слугата? Или по-добре да река: какво е качеството на служенето? Защото можем да кажем, че служенето стои между слугата и господаря – то е връзката между слугата и господаря. То е нещо отделно. И какво е качеството на това служене? Тази връзка ще ги обвърже заедно. Това е естественият начин на изразяване на слугата: „Аз съм тук, за да Ти служа“. И ще бъде съвсем естественото искане на Всевишния: „О, колко хубаво, че си тук да Ми служиш!“ Както беше казано, господарят става пристрастен към своя слуга: „О, той винаги е наоколо.“ Така че това е много силна връзка между двете страни. Всъщност можем да кажем, че е пресечната точка. Затова и двете страни търсят тази връзка на служенето. Това е теология. Автократът е Върховният Бог, а слугата сме ние, човешките същества. А бхакти, према е връзката помежду ни. Това е точката на среща. Такова е специалното качество на тази връзка – че тя довежда и Бога, и подчинения по-близо един до друг. Затова ние обожаваме Бхакти Деви, символа на настроението на служене. Когато е олицетворена по такъв начин, ние я обожаваме, защото тя ще ни свърже.

Разбирате ли? „Служене, служене“ – не звучи много добре, нали? Но ако разберем какво е съдържанието му, какво е значението, дълбината на това служене – тъй като то е божествена връзка, божествената пресечна точка между Всевишния Бог и нас, човешките същества – тогава започва да добива различен контекст, различен смисъл.

(следва продължение) 

[1] Шридхара Махарадж, „Стогодишна антология“