Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Няма по-висше знание, няма по-превъзходна наука от знанието, отнасящо се до преданото служене на Кришна. Мисля, че съм ви казвал много пъти, но трябва да повторя отново: съществуват 64 елемента, или съставки на обожанието, които можем да поднесем. Любимото ми е: това, което сам предпочиташ, което сам харесваш – него дай на Бога. Мисля, че това прави нещата много лични. А кой е най-свидният ни обект на привързаност?

Отговор: Самите ние.

Свами Тиртха: Значи в края на краищата и този толкова скъп обект трябва да дадем, да поднесем. Защото това прави всичко толкова лично. Виждате, това не е някаква теоретична наука, това е животът. Това е животът в преданост! „Господи мой, готов съм да Ти отдам себе си!” Науката винаги е жива. Истинската наука е винаги практична.

Добре, вече разбрахме кое е върховното знание. Обаче „В какво се изразява най-висшата слава на света?”[1] Обикновено ние сме много амбициозни. Искаме да се къпем във вниманието на другите. Искаме да се наслаждаваме на вниманието им, да бъдем известни. И така, коя е най-голямата слава?

Махабхава: Да бъдеш преданоотдаден. Слуга на слугата.

Свами Тиртха: Мисля, че сте инфектирани от този ваишнавизъм. Защото по някакъв начин отговорът е много подобен на това, което споменахте. Най-висшата слава за едно човешко същество е неговата репутация на преданоотдаден на Кришна.” Да бъдеш преданоотдаден – това е много изключителна позиция. И защо например ние обожаваме чистия предан? Защото има някой в сърцето му. Божествената Двойка е в сърцето му. Така че ако искате да намерите Тях, идете по-близо до садху. Тогава ще е много лесно да откриете възлюбената Божествена Двойка. Това е което прави садху, чистия предан, толкова безценен за нас. Затова да бъдеш преданоотдаден е такава славна позиция.

Но може да кажете: „Въпреки че съм преданоотдаден, никой въобще и не знае за служенето ми на тази планета Земя, толкова съм незначителен. Какво бих могъл да поднеса на Кришна? Та Той си има всичко.” Ала духовната реалност ползва различни мерки от земните. Нито цифри, нито тежина, нито дължина се пресмятат в духовния свят. Въпросът е във финото качество. Финото качество, емоционалният заряд във всяко най-дребно, незначително служене. Бог Кришна притежава всичко в това творение. Той има нужда от едно единствено нещо – вашата обич. Затова да си предан е такава славна позиция. Дори и никой да не знае за служенето ви на тази планета Земя, не се притеснявайте, то е записано в духовното небе.

Можем ли да минем на третия въпрос? „Кое е най-ценното притежание на живота измежду всички ценности на света?” С други думи, кой може да бъде считан за богат. Кое е най-голямото съкровище?

Отговор: Према.

Свами Тиртха: Да. „Най-богат на света е този, който притежава трансцендентална любов към Радха и Кришна.” Вие къде поставяте себе си в скалата на богатството?

Отговор: Просяк съм.

Свами Тиртха: Просяк? Такава славна позиция! Наскоро срещнах един доста влиятелен човек и той каза: „Аз съм съвсем скромно богат.” Така че и цялото богатство на света не може да задоволи желанията ви. Ако нямате, искате да имате. Ако имате, искате повече. Ако имате повече, искате още повече. Край няма тази история. И казвам ви, този материален свят е отражение на оригиналния – същото се случва и в духовното небе. Ако нямате божествена любов, искате да я имате. Ако имате една капка, искате две. Ако имате две капки, искате цяла чаша, а след това цял океан. Това е жаждата, ненаситната присъща алчност, която всички споделяме. Мисля, че на всички ни е познато това чувство – да искаме още и още! Просто трябва да преобразуваме това чувство, което е насочено към някакво материално удовлетворение, към духовното служене.

Колко трае животът на вселената? Един живот на Брахма. Това е много дълъг период – триста и единадесет хиляди милиарда години. Но се казва, че това е по-кратко от мигване на окото за Кришна. По същия начин, ако натрупаме всичкото богатство на цялото мироздание, то е съвсем незначително в сравнение със съкровището на божествената любов. Затова не можем да я купим. Няма как да я изплатим, няма начин да я купим. Тя не е стока. Тя е нещо друго – скъпоценност, която се раздава безплатно.

(следва продължение)

[1] „Търсейки съвършената цел в живота” от Бхактиведанта Свами Прабхупада