Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2018, София)

Въпрос на Крипадхам: Гурудев, ти спомена за начините да определим себе си и да се разграничим от това, което не сме: „Не сме материята, не сме ума, не сме тялото, не сме интелекта“. След това ни даде метод как да боравим с това по позитивен начин, стремейки се да се фокусираме върху мисълта, че сме слуги на духовния си учител. Моят въпрос е: как можем да служим така, че да осъзнаем тези нива и да преминем през тях? Защото понякога ние ги отричаме само теоретично. Съществуват ли тези нива по позитивен начин, свързани със служенето?

Свами Тиртха: Ами, всичко говори за позитивното служене. Всички съвети касаят намирането на духовната ни същност. И това практическо отъждествяване, че „Аз съм слуга на даден свят човек“ – считам е активен действащ принцип. Защо? Защото и Махапрабху е казал нещо подобно: „Аз не съм брамин, не съм випра, не съм това, не съм онова, аз съм слуга на слугата на слугите.”[1] Така че това е нашият стремеж – да бъдем поканени за такова настроение на служене. Защото ако вземем богословската дефиниция за душа, атман – тоест, че душата е духовна трансцендентална енергия – това е много трудно да се приложи на практика. За нас то е теоретична експозиция; но какво трябва да правя тук и сега, днес? Затова практическата идентичност, която можем да приемем, за да постигнем онова ниво на духовна идентичност, е практическо настроение на служене – да бъдем интегрирани в кръговете на преданите.

Ако вземем примера с Амбариша Махарадж, който макар да бил цар, лично служел на Кришна по най-различни начини, мисля, че можем да вложим способностите си в служене. Той бил готов да делегира службата по управлението на държавата на министрите си, но никога не бил готов да даде на някой да го замества в службата му към Бога. Нея всякога вършел лично.

И слушахме онази история за намирането на своята идентичност – дали искаш да си престижен санняси, който изнася сложни лекции; или искаш да се учиш от един прост градинар. Едно нещо никога не знаем – кой е любимец на Кришна? Това няма как да знаем. Затова трябва много да уважаваме всички предани. Може да си мислиш: „О, този е безполезен,“ но може именно той да е най-скъп на Кришна. Може да си кажеш: „Ама той не знае дори един стих от „Гита“. Обаче Кришна не търси учени. Той има много учени. Ала свидни приятели, или по-други взаимоотношения – това е, което Той търси. Затова трябва да уважаваме всекиго в позицията му – външната позиция, както и вътрешната. И ако нашата идентичност е: „Аз искам да уважавам подобаващо всички,“ това е съвсем безопасна позиция. В нея никога не можете да загубите – ако отдавате подобаващо уважение на всички в съответствие с положението им. А ако умеем да ценим духовната позиция на нашите събратя хората, както и на останалите същества, тогава имаме дори още по-пречистено виждане.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 13.80