Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, лято 2024, Полша)

Голяма чест е да бъда тук; и това не са просто официални думи, а сърдечен обмен. Най-напред трябва да изразя благодарността си към Шрипад Трипурари Махарадж, скъпия божествен брат на моя духовен учител.  Срещайки него, в един смисъл като че срещнах своя учител. Това е такъв наситен момент на спомени, при това не само спомени за миналото, но и спомени за бъдещето. А както знаете, миналото и бъдещето се срещат в настоящия миг. Ако точно тук и сега съумяваме да се радваме на благодатта на тази истинска садху-санга, тогава прегръщаме едновременно и миналото на духовния си живот, и бъдната си перспектива, нашата прайоджана, нашата вечна връзка, вечния ни живот. За нас паметта не е просто припомняне на миналото; за нас паметта, смарана, е постоянно въвличане в духовни дейности.
Идвайки насам се чудех какво да кажа. Вие практикувате от векове, може би от животи наред; какво ли бих могъл да добавя към вашия опит и осъзнавания? Вие знаете всичко, или поне болшинството от това, което е необходимо да се знае. Понеже всъщност нашият процес не е само знаене. Нашият процес по-скоро е чувстване. И както казват, пътят, който сме изминали от настоящото си положение до лотосовите нозе на Шри Гуру е много по-дълъг, отколкото пътят от гуру до Божествената Двойка, Радха-Говинда. Това означава, че щом сме приели подслон при духовните си учители, сме изминали по-голямата част от пътя си обратно към дома, при Бога. В този смисъл вие сте големи късметлии да се радвате на подслона на такава велика душа, стожер от едно велико поколение, носител на пряката връзка и на преките благословии на такива изключителни предани като Бхактиведанта Свами Шрила Прабхупада и Шрила Шридхара Махарадж, каквито идват веднъж на един век, а може би и веднъж на една юга – кой знае. Великите души са нашата надежда и в шастрите е казано:  махаджана йена гатах са пантха[1] – пътят на религията, пътят на дхарма, е белязан със стъпките на махаджаните, великите души, които са много вещи в разбирането и чувстването на дълбините на духовната посветеност и са готови да оставят следи, в които ние да вървим. Понеже ако си такъв велик светец, че се носиш на сантиметри над земята, няма да оставяш следи, нали? Трябва да си поне малко стъпил на земята, да докосваш повърхността ѝ, за да могат следовниците, които идват подире ти, да разчитат знаците, да виждат накъде си се запътил.
И това е нещо много важно, защото въпросът не е откъде идваш, но истинският въпрос е какво е твоето местоназначение, накъде вървиш, какъв е идеалът ти. Както казва Шрила Шридхара Махарадж: „За човека може да се съди според идеала му”. Ако идеалът му е висок, много скоро и практиката на този човек, и също амбициите му, а най-вероятно и реализациите и постиженията му, и те ще бъдат много високи. Ако идеалите ни са ниски, ние също сме ниска класа. Ако идеалът ми е възвишен, може аз все още да съм ниска класа, но поне идеалите ми са висши. И надеждата е, че много скоро тези идеали ще ни обгърнат, ще ни призоват и по такъв начин ще ни превърнат във велики души. Защото най-общо за хората главната мотивация са целите. Вие имате ли цели? Мисля, че всички имаме някакви цели. Искам днес да оцелея – това е цел. Искам днес да си мантрувам кръговете – това е цел. Всякакви различни цели имаме. Но казвам ви, целите са малки и дребни. Изберете идеалите – те са възвишени. Намерете нещо, което е толкова висше, толкова скъпоценно, че да е като пътеводна светлина, като изгряваща звезда за вас през целия ви живот. Такъв идеал ще остане с вас и вие ще останете с такъв идеал. Тогава ще сте неделими един от друг.

(следва продължение)

1. „Махабхарата“, Вана Парва 313.117