Sharanagati

(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 2 септември 2006, София)

Понеже се намираме в София, непременно трябва да говорим за философия, понеже „софия” означава „мъдрост”.

Има разлика между знание и мъдрост. Знанието е информация; мъдростта е цялостен поглед към битието. И можем да кажем, че истинската мъдрост е практическата способност да обичаме. Това е велика тайна на живота.

А причината да практикуваме традицията на Индия е почитта ни към тази древна култура. Защото под формата на тази индийска традиция за нас е съхранено нещо вечно и универсално. Индийската традиция е много древна, тя има хилядолетно минало. Преминала е през толкова много трудности, с каквито ние на Запад досега изобщо не сме се сблъсквали. И ако се поучим от мъдростта на Изтока, от мъдростта на Индия, бихме могли да обогатим живота си и да го направим по-съвършен.

Ако се замислим, ще видим колко ценни неща е дала Индия на света. В наши дни например „медитация” или „йога” са често срещани думи по целия свят. Разбира се понякога те биват разбирани погрешно, понеже се говори за модни гуру или за корпоративна философия – но това не е истинското нещо. Гуру трябва да бъде духовна личност, а философията следва да се занимава с най-важните въпроси на съществуването.

Но за да разберем, в опит да илюстрирам какво представлява практическата мъдрост, бих искал да ви разкажа една история. Веднъж се срещнали Конфуций, Лао Дзъ и Бог Буда. Историята може да не е кой знае колко точно във всички отношения, но помага на разбирането. И тъй, тези три велики личности се срещнали и изследвали един предмет, а именно кана пълна с оцет. Както знаете, Конфуций е човек реалист, неговата философия е съвсем реалистична. Той потопил пръст в оцета, вкусил го и рекъл: „Киселее.” След него пристъпил Бог Буда, който е песимистично настроен към реалностите в живота. Той също топнал пръст в оцета, близнал го и казал: „Не киселее, ами горчи.” Но тогава дошъл Лао Дзъ, бръкнал с пръст в оцета и го опитал, а сетне рекъл: „Нито е кисело, нито е горчиво. Сладко е!”

В това се състои практическата мъдрост. Ние пием живота, отпиваме оцета на живота. Понякога ни се струва един, друг път друг… но ако сме достатъчно мъдри, за нас той ще бъде сладък.

Бъдете горди, че сте жители на София, на мъдростта; и практикувайте мъдростта с най-добрата цел, най-висшата цел в живота си. Защото можем да намерим своето щастие и да направим живота си сладък чрез връзката с Върховния Бог – Бог Кришна.