Sharanagati

Въпрос на Нели: Кой е демонът Кали и кои са неговите поклонници? Шрила Прабхупада казва, мисля в „Шримад Бхагаватам”, че тази епоха е обещана на демона Кали.

Тиртха Махарадж: Ами, тази епоха е за разруха, тази епоха е за победа на материализма, така че като цяло тя не е епоха за духовно практикуващи. Това е епоха на деградация и затова е наречена „Желязната Епоха”, най-трудната епоха. А царят на тази епоха е Кали.

Но аз не бих назовал Кали зла, негативна фигура. Той изпълнява задълженията си доста добреl. И тъй като е предводител, господар, той си има и слуги, и те са наречени кали-чела, или учениците на Кали. И тъй като това е епохата и на лицемерието, тези кали-чела се представят за светци, изглеждат като светци. Така че това е доста тягостна епоха – трудно е да намериш нещо чисто, нещо истинско, или да поддържаш даден духовен стандарт, защото всичко противодейства на това. Илюзията предоставя толкова много оферти, толкова лесни рецепти за щастие.

Въпреки това, тази епоха е много славна. В „Шримад Бхагаватам” се казва, че тази епоха на Кали е хранилище на злото. Обаче тази епоха има едно предимство – че посредством възпяване на светите имена, можете да постигнете съвършенство. И това е специална милост в тази трудна епоха. Преди духовните процеси са били много по-трудни; сега процесът е много прост и лесен. Защото колкото по-деградирало е положението, толкова по-висша е божествената благодат. Защото нашият Бог е състрадателен, Той иска да помогне на страдащите живи същества. Затова Той прави пътя съвсем прост, а ние правим пътя много труден.

Така че всъщност това е славата на Кали Юга. Удовлетворена ли си?

Нели: Не съм съвсем удовлетворена, защото в действителност аз живея тук, в този свят, и искам да знам за неговия господар. А знам повече за Кришна и Кришна-лока, отколкото за съседите си, да речем.

Тиртха Махарадж: Добре! Това е хубаво! Това е илюзия – онова е реалност! С това ще се свърши! Онова ще пребъде. Така че това е хубаво, не се тревожи. Защото ние не сме слуги на този цар. Ние искаме да сме слуги на върховния цар, който е господарят и на Кали. Кали не е най-висшата власт, той е подчинен. Той се е отдал на Парикшит, а Парикшит се е отдал на Кришна. Така че търсете окончателния авторитет! Там трябва да идем, там трябва да влагаме усилията си. Отидеш ли там, ще си разбрал и всичко по пътя. Ако спреш при Кали, няма да разбереш Кришна; обаче ако разбереш Кришна, ще си разбрал и Кали.

Но аз ви казах, че това е епохата на лицемерието, а това е така, понеже нейният господар също е лицемер – преструва се на цар, ала съсипва дхарма, върви срещу религията. Виждате ли отражението и протегната ръка на Кали навред? Навред! Храмовете са празни, а София Мол е пълен. Какво е това? Това е Кали Юга. Всеки влага обожанието, енергията, парите и даренията си в глупави неща. А храмовете са празни… Хората пренебрегват собствената си традиционна религия. Това е явно доказателство за Кали Юга. Какво да правим тогава? Познаваме Кали Юга от пряко преживяване. Но ако научите смисъла на това преживяване, тогава ще разбирате по-добре. Ако се опитате да проумеете защо църквите са празни, трябва да потърсите отговора. И ако изучите философията ще разберете защо – защото това е епоха на нерелигиозност.

И Кали си има някои местообиталища, той има убежище. Спомняте си историята: когато Парикшит видял, че Кали погубва бика на религията, дхарма, той отишъл там и искал да го срази. Но тогава Кали се предал: “Не ме наранявай! Ти си по-велик, покорявам ти се! Приемам те за мой господар. Дай ми място, където да живея!” Тогава Парикшит казал: “Моето царство е толкова чисто, че е много трудно да намеря място за теб. Но ще ти дам четири места: където има насилие, където има пиянство, където има проституция и където има хазарт. Отреждам ти тези места да живееш. Плюс още едно – където има злато. Можеш да живееш на тези места.” Насилие, интоксикация, проституция и комар, плюс богатство. Това са местата, където Кали може да обитава. Значи навсякъде! Навсякъде! За нещастие можем да видим главните квартири и посолствата на Кали навсякъде. Затова толкова високо ценим ако видим храм, ако видим ваишнава – защото те са слугите на Върховния.

Не е достатъчно да знаем, да осъзнаваме, че се намираме вътре в един лабиринт; трябва да намерим път навън.