Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Прем Гопал: Има ли вътрешни и външни причини за слабостта на сърцето? Дали е някакъв период на тама-гуна, или на нашата карма? Или тази слабост на сърцето, на волята идва от нашето невежество и липса на вяра?

Свами Тиртха: Разбира се, има някои външни фактори, а има и вътрешни. Затова ни е нужно пречистване. Докато прекалено много ни влияят гуните и кармата, ние сме кукли на конци. Особено когато се чувстваш свободен, точно тогава си роб. Така че се нуждаем от дълбоко пречистване – за да намалим въздействието на кармата, на гуните. Дори и тогава те пак ще ни въздействат. Тогава ще ни е нужно вътрешното култивиране. Вяра – това е нещо много силно. Обаче знаете, обикновено хората – ние – имаме слаба вяра. Нуждаем се от доказателства за нашата вяра. Защото „Ако имам отклик, съм по-силен“. Но на по-висше ниво вярата ви няма нужда от този отклик. И това дори не е най-високото ниво. Най-високото ниво е когато всичко ти казва обратното, и при все това вярата ти не се руши. Намерете мястото си, къде сте вие на тази скала? Няма проблем, разбира се всички се нуждаем от отклик. Той несъмнено ни помага. Именно затова трябва и ние да го осигуряваме на другите. Това също е служене. И малко по малко тази вътрешна сърдечна слабост ще намалее. Веднъж добием ли истински по-висш вкус, не можем да го забравим.

И трябва да обогатяваме тази сърдечна слабост. Защото досега ставаше дума за нас. Но само си представете, каква ли е слабостта на сърцето на един чист предан? Какви ли емоционални вълни има той в сърцето си? Или пък каква ли е сърдечната слабост на гопите? Или каква е сърдечната слабост на Всевишния, на Бог Кришна? В кой момент Той чувства: „О, сърцето ми се топи“? Слабостта на сърцето не е само липса на ентусиазъм, но също и един вид разтапяне. Затова разгърнете темата! Трябва да усъвършенстваме тази слабост на сърцето, тази нежност на сърцето в духовен смисъл. Когато Шримати Радхарани не се радва на компанията на Кришна, Тя се чувства изоставена. И какво прави? Седи на земята и рисува с пръст някакви картини върху пясъка. Слабост на сърцето? Да. Но ние искаме такава, разбирате ли?

Така че на по-високата октава, в духовен смисъл дори слабостта на сърцето е невероятно висше постижение. Въпреки че не можем да докажем и не можем да обясним това, именно затова му се възхищаваме. Но и ние можем да имаме много подобни чувства: „О, мой Господи, зова те тук от векове. Защо не идваш? Защо не ми обръщаш внимание?“ Това е одобрена сърдечна слабост.

Определено, да се елиминират външните фактори и да се пречиства вътрешната същина толкова много, че да има все по- и по-малко негативни въздействия – това е много полезно. И ако видите някой предан, или най-общо казано някой човек край вас, който в момента изпитва такава слабост на сърцето – идете, прегърнете го и му помогнете. Обикновено от какъв съвет се нуждаем в такива мигове? „Не се тревожи, просто продължавай напред, хайде да вървим!“ – съвсем простичко. Състрадание. Обаче кога можем да дадем такова състрадание? Единствено ако самите ние знаем какво е. Така че това е един вид посвещение в мистерията на надеждата в човешката душа. Понякога се чувствате разочаровани в надеждите си, но тогава някой идва, прегръща ви и казва: „Хей, ето натам е перспективата ти. Ела! Вземи своя дял от съвършенството. То те очаква!“ И Гурудев беше много прецизен в това отношение, той казваше: „Да си тъжен в живота в преданост означава, че си в мая”. Така ли е? Защото ако не си вдъхновен, ако не се чувстваш добре от всичко това, значи визията ти е счупена. Изгубил си я. А това означава илюзия. Затова – позитивно култивиране.

(следва продължение)