Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

„В един от предишните си животи аз бях Махараджа Бхарата. Постигнах съвършенство, като се отказах напълно от материалните дейности чрез непосредствено преживяване, а чрез индиректно преживяване се сдобих с разбиране от Ведите. Бях напълно отдаден на служене на Бога, но за лош късмет се привързах много към едно еленче толкова много, че изоставих духовните си практики. Поради силната си привързаност към еленчето в следващия си живот трябваше да приема тялото на елен.”[1]

Това, което е важното тук, е прякото и индиректното знание. Индиректно знание – това са данните или информацията, която събирате. А прякото знание е възприятието. Можем да кажем, че това е да преживееш Бога, божествено преживяване, лично откровение. И по отношение на него не може да се спори, тъй като е нещо лично. Ти казваш „Радха-Мохан”, аз казвам „Радха-Говинда”, нали? Това е нещо лично. Първото ниво е таттва; индиректното знание е информация – то е таттва, това е теологията или науката за Бога; за нея може да се спори. Но за личните ви преживявания, за директното знание, за прякото възприятие – как може да се спори по отношение на него? Единствено можем да обменяме гледни точки. И колкото по-високо се издигате, толкова по-пречистено разбиране ще имате и повече приятели ще откривате. А този духовен обмен на преживяното ще става все по- и по-сладостен. Точно както е казано в „Гита”: „Моите предани винаги обменят вижданията си за Мен и това им носи огромно щастие.”[2] Така че това е по-отношение на индиректното знание като събиране на информация, изучаване на науката за Бога; и прякото знание, което е опитност.

„Доблестни царю, тъй като бях служил искрено на Бога, помнех всичко от предишния си живот дори докато бях елен. И понеже живея със съзнанието за миналото си падение, винаги избягвам компанията на обикновените хора. Страхувам се от влиянието на лошото материалистично общуване с тях, затова се скитам сам и се стремя да остана незабелязан.”[3]

Да поддържаш съзнанието си е благословия от Бога. Дали е през различни животи или в един живот, ако можеш да запазваш стабилно състояние на съзнанието си, ти си благословен. Не губете шанса, възползвайте се от възможността. Няма как да знаем дали утре ще можем да дойдем тук или не. Затова нека действаме сега, днес. Не пилейте и миг.

И истинското осъществяване не зависи от популярността, която сте спечелили, нито от признанието на другите, нито от мнението на другите; зависи от собственото ви постижение и каква е чистотата на намерението, която Богът вижда у вас. Може да вървите незабелязани от останалите, сами; но ако сте напълно отдадени, никога не сте сами. Затова недейте да се омайвате от външни формалности. По-добре да си искрен метач на улицата, отколкото шарлатан-йоги.

„Ако просто общува с вдъхновени отдадени, всеки може да постигне съвършеното знание и с него като с меч да разсече илюзорните връзки в материалния свят. Чрез общуването с преданите той може да започне да служи на Бога чрез слушане и възпяване (шраванам киртанам). По този начин човек може да пробуди заспалото си Кришна съзнание и като го следва неотклонно, да се върне обратно при Бога дори още в сегашния си живот.”[4]

Това е нашата цел, това е нашата програма за този живот. Открийте пътя си към дома, обратно към Бога. Разсечете мрежата на илюзията; с меча на божественото познание това е възможно. Старайте се да уловите своята съзнателна идентичност и се стремете да посветите тази уловена, съзнателна идентичност в лотосовите нозе на върховната Божествена Двойка.

Какво е резюмето на всички тези дълги глави, които изчетохме в продължение на тези дни? Мъничка грешка – големи последици. Но обратното също е вярно: малко посветеност, скромно начало – велик край. С малкото, което даваме, много ще постигнем.

След това стиховете анализираха материалната ситуация – всички тези различни елементи, гуни, влияния, илюзията, това и онова. Но кое е важното тук? Първата глава на историята е тъжна. Нашата история е тъжна. Защото сме изгубили божествената хармония. По някакъв начин, поради някаква незнайна причина, ние сме изпъдени от рая. И ето ни тук. Затова едното око плаче. Но втората глава на историята, второто око също плаче – от надежда и любов. Защото знаем, че е възможно да се завърнем у дома. Въпреки изпитанията, през които трябва да преминем на относителното ниво, можем да се върнем. Имаме покана; затова едното око плаче заради раздялата, а другото око плаче от щастие. Ако сме изгонени от божествената сфера, за да се завърнем – тогава си струва. Затова моля ви, сторете всичко необходимо за това завръщане. Стигнете там, достигайки където, ще сте достигнали всичко.

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.12.14

[2] „Бхагавад Гита” 10.9

[3] „Шримад Бхагаватам” 5.12.15

[4] „Шримад Бхагаватам” 5.12.16