Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

Нека видим, нека пресметнем малко – сухо е, знам, но нека все пак изчислим. Най-напред нека видим кода на „Риг Веда”. Всъщност „Риг Веда”, както говорихме миналия път, се състои от много, много различни части, химни и глави. И така, в „Риг Веда” има 216 глави. Ако приемем, че главите представят пространствения аспект на „Риг Веда”, тогава към броя на главите трябва да приложим кода за пространство, който беше две. Като разделим броя на главите на две получаваме 108.

Това е интересно число! 108 – дайте ми примери къде можете да откриете 108? На джапа-малата, правилно. Броят на главните гопи, правилно. Също има 108 Упанишади, нали помните? Също има 108 традиционни имена за саннясите. Така че в много случаи се натъкваме на 108.

Да пресмятаме ли още малко? Моля ви, помогнете ми! По колко пъти дишаме в минута? Осемнадесет!? Това е след изкачване на стълби; нека пресметнем с петнадесет. Сега сме съвсем спокойни, в притихнало настроение – петнадесет. Колко прави това за един час? 900 за нормалните човешки същества. Добре, и така, на всеки час имаме по 900 вдишвания. Колко прави това за един ден? 21 600 – правилно, благодаря ви! Имам и още един въпрос – по колко молитви трябва да казваме? Мисля, че с всеки свой дъх трябва да славим Върховния. Така че поне повече от 20 000 молитви трябва да повтаряме всеки ден. Но знаете, денонощието се дели на две – ден и нощ – и имате извинение да не мантрувате през нощта. И така, ако пресметнете само дневните дихания – половината от числото, което споменахте – колко е това? 10 800, правилно. Ала в момента е Кали Юга. Затова можете да разделите диханията на 100. Колко прави това? 108. Това показва, че по някакъв начин сме свързани с това много специално число, 108, защото дори нашето дишане, естествените ни телесни функции са настроени спрямо този ритъм. И затова можем да кажем, че 108 е космическо число. То по някакъв начин обрисува скритата връзка между различните елементи на тази космическа структура. Затова е много полезно да повтаряте поне по 108 мантри или молитви на ден, защото тогава сте свързани с този величествен, скрит ритъм на Вселената. Така по някакъв начин мантруването на нашите мали ни свързва с тази скрита реалност.

Но щом казваме, че 108 е космическо число, нека пресметнем още малко. Как мислите, каква е пропорцията между диаметъра на Луната и разстоянието между Луната и планетата Земя? Познайте! Да ви помогна ли? Пропорцията е 108. Изненадващо, нали? Имам и друг въпрос: как мислите, каква е пропорцията между диаметъра на слънцето и разстоянието между слънцето и планетата Земя? Каква е вашата догадка? 108, правилно. Трябва да идем и още една стъпка нататък, защото пропорцията между диаметъра на Слънцето и на Земята отново е 108. Това са традиционни числа, но ако проверите последните точни астрологически изчисления, ще откриете мъничка разлика в цифрите – например 108 и нещо или 109 и нещо. 108 е мистично число в индийската свещена традиция. В това отношение в Индия тече изследователска работа и тя е източникът на моята информация. А когато проверих действителните цифри, те са съвсем близко до тези пропорции. Като вземем предвид древното минало, когато не са разполагали с лазерна техника и т.н., мисля, че дори измерването е доста близко до действителното разстояние, пък какво да говорим за пропорцията! Защото дори да знаем цифрите, ако не виждаме пропорцията, тогава не разбираме връзката между различните нива на реалността. Затова моля ви, помнете, че когато мантрувате кръговете си на своята мала, това ви свързва с тази проявена реалност. И дишането ви също участва в този пулс.

Съществуват някои космологични теории, описващи Вселената с формата на риба. Колкото и да е странно, ако прегледате Пета Песен „Шримад Бхагаватам”, ще намерите описание на планетарните системи Шишумара, и сравнението отново е с голяма риба. И всички различни планети са позиционирани по различните части на тялото на тази гигантска риба. При все това, описанието на Пураните е, да го наречем, съвсем различно от настоящата научна парадигма. Но ако приемем пураничния светоглед като някакво поетично описание на истината, тогава то винаги е право в целта.

Една интересна точка: според ведическата индийска традиция Луната е считана за по-висша планета от Слънцето. А от друга страна Луната е като порта, а Слънцето е като изход от материалния свят. Порта в смисъл, че можете да идете там и да се върнете – така че Луната е място, откъдето се връщате, а Слънцето е финалният изход, през който можете да се измъкнете от материалния свят. Защото Слънцето е символично за пътя на просветлението. И както се молим в „Риг Веда”: “Ом тад вишно – Нека божественото слънце озари моята медитация”, по същия начин нашите духовни усилия трябва да се стремят към това божествено озарение.

(следва продължение)