Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




mahaprabhu party

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

Сега идва много важен момент от историята и това е „Тапася, отречението на Хиранякашипу”[1].

„Властелинът на даитите, ужасяващият Хиранякашипу, искаше да стане безсмъртен, да се избави от старост и да бъде непобедим във всичките три свята. За да постигне тази цел, той отиде в една пещера в планината Мандара и започна да извършва велико отречение, застанал неподвижно на двата палеца на нозете си, с протегнати към небето ръце и с тяло, изпънато като пръчка. Заради силата на неговото отречение, ярка светлина се излъчваше от тялото на Хиранякашипу. Всички полубогове се бояха от него и затова се бяха изпокрили тук и там. Като видяха, че Хиранякашипу се е заел с отречение на усамотено място, те изпитаха облекчение и се завърнаха в палатите си, убедени, че вече няма причина да се боят. Ала в резултат на ужасяващата аскеза на Хиранякашипу, от главата му започнаха да излизат огън и пушек, които опърлиха всички живи същества в по-низшите и по-висшите планетарни системи. Всички реки и океани се развълнуваха. Планините, островите и континентите започнаха да треперят. Планетите и звездите станаха нестабилни и всички хоризонти се изпълниха с пламтящата радиация от отречението на Хиранякашипу.”

Тук е описан един метод. Нарича се тапася, тапас. Какво означава тапас, тапаха?

Отговор: Отречение.

Свами Тиртха: Да, тапас, тапаха, тапася е „отречение”. И в „Шримад Бхагаватам” ясно се казва, че отречението, или въздържанието, е източник на сила. Нужна ли ни е сила, за да извършваме духовните си дейности? Ако сме реалисти, нуждаем се от много сила. Как да я добием? Да се захванем ли с отречение, като Хиранякашипу? Дали да идем на Витоша и да застанем на пръстите на краката си, протегнати към небето? За щастие, Чайтаня Махапрабху е донесъл друг метод за генериране на духовна енергия. Но той е много подобен на този. Трябва да се изправите, понякога да подскачате на пръстите на краката си и да се протегнете към небето. Не мога да обещая, че от главата ви ще излиза пушек, ако скачате така по време на арати. Обаче мога да обещая, че всички негативни енергии ще напуснат тялото ви, а на лицето ви ще изгрее една много специална сила. Нарича се усмивка. Виждате ли – именно тя ще се появи на лицата ви.

Но резултатът е същият – ще можете да генерирате повече духовна сила чрез себеконтрол. Затова в случай, че някой се нуждае от повече енергия – понеже понякога в живота ни е необходима допълнителна сила, за да разрешим някакви трудности или да постигнем дадени цели – тогава можете да направите малко тапася, малко отречение. Защото то ще генерира сила.

Всъщност тап на санскрит означава „топлина”. А топлината е енергия, нали? Така че възпирайки, удържайки телесните си дейности, можете да генерирате духовна енергия. Затова трябва да следваме принципите, които са ни дадени, тъй като това е себеконтрол. А горещата енергия, която генерирате чрез своите отречения, ще ви помогне да постигнете духовните си цели.

Тогава каква е разликата между Хиранякашипу, застанал на върховете на пръстите си, протегнат към небето, и един бхакта, който скача високо по време на киртан – каква е разликата? Същата, каквато между камилата и мравката. Хиранякашипу работи за себе си, а ние трябва да скачаме за Бога. Затова не губете духа, търпението и посветеността си.

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”

 



Leave a Reply