Archives

Calendar

May 2021
M T W T F S S
« Apr    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




51620284_2113764712023858_2619911195653570560_n

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Баладев: Казахте във връзка с просветлението, че всяко наше действие тук, в този свят, е свързано с някаква грешка. А една много основна грешка е егоизмът, който имаме дори несъзнателно и който е толкова досаден навик. Как да се отървем от този навик, или по-скоро как да го заменим с друг, защото съм чувал, че когато искаш да се избавиш от даден навик, трябва да го замениш с друг, по-добър?

Свами Тиртха: Егоизмът не е нещо лошостига да сме на нивото на истинското его, на нивото на атман, душата. Проблемите идват от изкривяването на този принцип на самооценка и идентичност. Ахам„самият аз” или „аз съм”няма нищо лошо в това. Всъщност ахам на санскрит означава „мен, аз, аз съм”. Това е изключително мистичен израз. Защото с какво започва тази дума? „А”. Кришна казва в „Гита”: „От буквите Аз съм „А”.[1] „А” е първата буква в санскритската азбука. А коя е последната буква? Отгатнете! Последната буква е „ха”. И кой е последният звук в това ахам? Носовата вибрация „м”, която винаги обозначава духовната същина.

Така ахам означава: от самото начало на азбуката до последната буква, плюс духовния заряд всичко! Всичко, което думите могат да опишаттова съм аз. Разбира се, не става дума за вашия „аз”, а за божествения „Аз”. „Аз съм”. Кой казва „Аз съм”? Ако вие кажете „аз съм”, това е ограничено. Ако Той каже „Аз съм”това е божествено послание. Кой дръзва да каже: „Аз съм”? Един-единствен има пълното право да каже „Аз съм този, който притежава цялото съществуване. Така че това „Аз съм”, ахам, е божествено слово.

И така, има ли нещо нередно в ахам? Няма нищо нередно в ахам. Ахам обозначава светостта на съществуването. Но тогава къде е нередността? Ние всички чувстваме, че нещо не е наред. Изкривяването не е наредкогато е ахам-кара. Кара означава „идентичност”. Ние, духовните души, също можем да заявим: „Ахам, аз съм,” но ние сме реалност, зависима от Върховния ахам, от върховното битие. Така че нашето ахам е в относителна позиция спрямо някого; то е свързано с някого. Когато забравяме за тази свързаност се получава изкривяването. Тогава си създаваме, измисляме си самоличност и именно тя е ананкара, сътворената идентичност, скалъпеният „аз”. Единственият проблем е в товав тази измислена, лъжлива концепция за самите нас.

Най-общо казано ние, хората, имаме три образа, три самоличности. Едната е как другите ви виждат. Втората е как самите вие виждаме себе си. И третата е какви в действителност сте. Например, вие може да се мислите за мъдър човек. Докато другите ви считат за пръв глупак. А в действителност не сте нито глупак, нито мъдрец, а някъде по средата. И така, имате тези три типа идентичност: какво мислят останалите за вас, какво мислите вие за себе си и кои наистина сте. И ако тези три образа се доближават и съвпадат все повече, тогава е здравословно, тогава е прогресивно. Когато не се стремите да си изфабрикувате самоличност, която да се хареса на другите, а сте готови да се покажете такива, каквито сте. Само че за да го направите, най-напред трябва да постигнете истинските себе си.

И така, единственият проблем е в изкривената самоличност, тази аханкара. Трябва да заменим този скалъпен, фалшив егоизъм или самоличност с истински, да съживим истинското си, изначално съзнание. Целият духовен процес е това – да съживим своята изначална идентичност.

Не искам да говоря общи приказки, но обикновено ние се мислим за центъра на вселената. Което също малко или много е вярно, защото собственият ни живот е най-важният за нас, именно с него трябва да направим нещо, така че е нужно да се фокусираме върху себе си до известен предел. Ала единствено, за да премахнем нечистотата, да отстраним прахта, покривалата, слоевететогава изначалната ни духовна искра ще засияе. Омагьосани от илюзията, ние подхранваме своята фалшива идентичност, докато под закрилата на духовния учител, на процеса, на Махапрабху и на Кришна подхранваме истинската си самоличност. Това е начинът да се отървем от фалшивите разбирания и да открием своята най-висша духовна същина. 

[1] „Бхагавад Гита” 10.33



Leave a Reply