Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha



Sep

24


(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 вечер, София)

Как да постигнем духовните си цели? За да отговорим на този въпрос, най-напред трябва да ги формулираме. А дори преди това – трябва да имаме някакви духовни цели. Ако нямаме, не стои и въпросът за постигането им.

И така, какво е духовна цел? Да станем по-добри хора? Мисля, че да. Веднъж един учител разговарял с много решителен млад брахмачари, негов много добър ученик. Учителят рекъл: „Практикувайки духовния живот, трябва да ставаме по-добри хора.” А момъкът отвърнал: „Това не е достатъчно!” Мисля, че учителят много оценил тази посветеност и решителност. След двайсетина години те отново разговаряли за значимостта на духовния живот. Това е много добър признак: същият ученик и същият учител все още беседват. Тогава учителят казал: „Мисля, че докато практикуваме духовен живот, трябва да ставаме все по-добри хора.” А момъкът отвърнал: „Да, това е достатъчно.”

Кой е претърпял по-голямо развитие в тази история? Ученикът. Учителят не се е променил. Той повтаря едно и също послание двайсет години: „Стани по-добър човек.” В началото, когато сме твърде амбициозни, казваме: „Не, на мен това не ми стига! Искам всичко! Човек? Това не е достатъчно: трябва да стана свръхчовек!” Това правилно ли е? Да! Ако когато си на двайсет не гориш от духовни стремежи – тогава кога?

Ала по-нататък нашето разбиране какво означава да бъдеш истински човек може би също претърпява развитие. Защото във „Веданта Сутра” се казва, че сега, докато сме в тази човешка форма на живот, е времето да потърсим Всевишния – това е началото на човешкия живот. Не е въпросът да имаме човешка форма, а да имаме начина на мислене и отговорността на човешко същество. Да се учим. Ако учим, ще срещнем нашия Господ.

Освен това трябва да разберем какъв е дългът на човешкото същество. От „Шримад Бхагаватам” научаваме, че човешките същества имат много специфична роля, призвани са за нещо специално. Защото там се описва как Всевишният присъства в цялата вселена. Можем да кажем, че това материално тяло е като подслон за душата ни, за самите нас като души. По същия начин, цялата вселена е като тялото на Върховния. И се описва как реките са вените Му, планините с костите Му, слънцето и луната са очите Му, гърбът Му е адхарма[1], нозете Му са низшите планетарни системи, всички различни четириноги животни са около кръста Му, и нещо много красиво – птиците са Неговият поетичен талант! Прекрасно е! Неговият дъх е прана. Толкова много препратки ще намерите – как да Го виждате, как да долавяте Неговото присъствие. И накрая се казва: а човешките същества са Неговата обител.

Така че тази човешка форма на живот е като подслон за Бога. Тя е дом на Бога. Трябва да живеем в съответствие с този принцип! Това е нещо много възвишено. И ако имаме такава визия, тогава тази материална вселена не е някакъв ад и нашето тяло не е една торба с екскременти, а нещо друго. Имаме възможност да одухотворим всички тези богатства, с които разполагаме в този живот.

Защото душата е себеозарена. Мои скъпи братя и сестри, вие сте себеозарени! Стремете се да живеете според това. Сияйте! Онова, което покрива изначалния ви блясък е просто илюзия, съвсем незначително нещо. Вие сте част от една божествена реалност. Усещате ли се част от не-божествена реалност? Понякога да, но това се нарича илюзия – когато си мислите, че мястото ви е тук. Не! Мястото ви е при Него. Това е, което трябва да осъзнаем най-напред: „Аз съм душа от духа. Принадлежа на Бога. И помежду ни има жива и любяща връзка.”

Така, ако сме частичка от божествената реалност – колкото и незначителна да е – нима бива да пропиляваме шанса на човешкия живот завинаги? Нима бива да живеем по глупав начин? Нима бива въобще някога да се пречупваме? Невъзможно! Защото мястото ни е там.

(следва продължение)

[1] безнравствеността



Leave a Reply