Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




 “Ще настаня Божествената Двойка на инкрустиран със скъпоценности трон.” Какъв е този трон? Би трябвало да бъдат сърцата ни. Това е практическото задължение на преданоотдадения – толкова да пречисти сърцето си, че то да заблести, да засияе, и освен това да бъде украсено със скъпоценности. Тронът не е просто шлифован; той трябва да бъде и с инкрустации. Кое е шлифовката? И кое са инкрустираните скъпоценности? Шлифоването е мантруването, а скъпоценностите са качествата – преданите качествата на предания. Съществуват толкова много, повече от две дузини качества, у един преданоотдаден ваишнава. Та, това е този инкрустиран със скъпоценности, сияен трон.

“Ще помажа Техните тъмна и светла снаги със сандалова паста и ще Им вея с чамара. Това също разкрива, че служенето не е насочено само към една личност; служим и на двамата. А направим ли единия щастлив, другият също се радва. Или ако зарадваме другия, първият също е щастлив и удовлетворен. Това е добра възможност – ако нещо не достига, ако имате някакъв проблем с единия, можете да идете при другия; както и обратното.

А защо сандалова паста? Защото охлажда тялото. Това е приношение към високо уважавани личности. И освен това ще им вея с чамара. А трябва да знаем, че в някои отношения чамарата е запазена за према-бхакти. С чамара не се вее на кого да е. Тя не е просто царски символ, нито само някаква опашка от як. Това е божествено приношение към Радха и Кришна. Обикновено чамара се поднася на царете, нали? Но тук тя е поднесена на Царя на Любовта. И така, това показва, че царят е Любовта, Божествената Любов. Разбира се, винаги казвайте Божествената Любов. Защото тя също охлажда тялото. И ако поднесете бялата чамара на черния Бог, вие Го карате да си спомня бялата Богиня. А ако поднесете ветрилото от паунови пера на бялата Богиня, тогава Я карате да си припомня тъмния Бог, чийто коси винаги са украсени с пауново перо.

“Кога ли ще мога да зърна Техните прекрасни лица, напомнящи лунно сияние?!” Лунната светлина е послание към душата. И тук е употребено множествено число: лунноподобни лица. Как е възможно?! Да сте виждали някога черна, тъмна луна? Нещо не е както трябва. Моля те, Нароттам дас Прабху, има някаква грешка! Само единият лик е като лунно сияние; другият е различен. Какви ги говориш?!

Локанатх: Тъмната страна на луната.

Тиртха Махарадж: Е… Това също е много проникновено тълкувание… Но аз си мислех, че макар Любовта да е царят, може би Красотата е кралицата. Хахаха! Сега вие се хванахте на въдицата! Щяхте да кажете: “Тиртха Прабху! Нещо не е наред, има някаква грешка!” Обаче това е динамичната хармония: когато тъмният красавец е готов да се откаже от чернотата си и се превръща в светла любов. И когато светлата любов също е готова да се откаже от сиянието си и да се превърне в тъмна красота. Ето по такъв начин – не че се обединяват противоположностите, но се събират двойките, различните половини. Ала тъй като и двете лица засияват като лунна светлина, разбираме, че Кралят и Кралицата в една личност – това е Божествената Любов. Защото Богинята надделява над Бога.

“Ще нанижа гирлянда от цветенца малати и ще я поставя на шиите Им.” Цветето малати е малко, бяло и много уханно. Цветята винаги са израз на уважение и любов. В случая не става дума за уважение, а просто за любов. Така че цветята са намерили най-доброто си приложение. Понякога си мислим, че ако поднесем цвете на Кришна, така увеличаваме красотата Му; но всъщност разкрасяваме цветето, докосвайки го до Кришна.

За да разхубавим, така да се каже, още повече Божествената Двойка, след това Им поднасяме тамбула с камфор – за да станат устните Им много сладки. Какво обикновено се прави с устни? Три функции: ядене, говорене и целуване. Ала не искам да навлизам сега в детайли. Най-вероятно нагиздените с малати Радха и Кришна този път нито разговарят, нито се хранят. Но нека спрем дотук.

Досега това бяха най-висшите идеали на према-бхакти. Сега следва нашата реалност: С позволението на гопите, водени от Лалита и Вишакха, аз ще служа на Божествената Двойка.” И тъй, това е нивото ни. Служенето е нашата практика, обаче служене с позволение. Сакхи означава приятелка; работата на приятелките е просто да правят още по-прекрасна срещата между Радха и Кришна по всевъзможни начини. Това е служенето, в което трябва да се включим – да направим Божествената Двойка по-щастлива.

Никога не забравяйте, че целта на бхакти като път на себереализация е да се правят другите щастливи. Търсенето на щастие всъщност е търсене как другите да бъдат щастливи. Търсете и служете на щастието на останалите.

И така, нашето служене трябва да получи разрешението, одобрението на тези възвишени сакхи. Защото това е безопасният начин: ако действаме под контрол, ако действаме под напътствие, тогава служенето ни ще достигне местоназначението си. А ако нямаме достъп до Лалита, Вишакха и останалите сакхи? Какво да правим тогава? Тогава се казва: Нароттама дас, слугата на слугите на Чайтаня Махапрабху, жадува.” По този начин можем да имаме достъп до божествените благословии.

А ваишнавата като принцип, като помощник, като закрилник е съвсем близко. Затова намерим ли своя подслон у ваишнавите, у святото име, у преданите практики – това е истински подслон. И тогава те ще ни помогнат да се върнем към първата строфа: Радха-Кришна, Югала Кишора, са моят живот и смърт.” Да започнем ли пак обяснението отначало? Не, сега не е време за обяснения, не е време за теории – време е за практика.

Въпрос на Према: След като анализирахме последните редове се върнахме на първите, започвайки отначало. Въпросът ми е дали принципът „умри, за да живееш”, принципът на преданата смърт, се повтаря от време на време или на различни нива?

Тиртха Махарадж: Да. Лесно е за кшатриите – загиват веднъж и постигат рая. Трудно е за брамините – те умират много пъти за по-низшето си разбиране; развивайки се, загиват много пъти, но в крайна сметка постигат съвършенство. А ваишнавата? Ваишнавата непрестанно умира. Това е целта му, в това е удовлетворението и осъществяването му. Това е най-висшата раса, така да се каже. Постоянната смърт, постоянното умиране е върховната раса. Непрестанна смърт. Сега вече разбирате нещо.



Leave a Reply