Sharanagati

Въпрос: Кое е по-лесно за душата – да се опита да опознае едно име на Бога и да бъде свързана с него, или да се стреми да узнае всички имена и всички аспекти?

Тиртха Махарадж: Зависи от нивото на практикуващия. Защото има хора на общата вяра, а има и такива, които принадлежат, които са свързани с един определен аспект. И за едната група е много трудно да разбере другата група. Общо вярващите ще кажат: “О, вие сте сектанти, защото сте фанатици на Рама, или фанатици на Кришна.” Но ще ви дам един материален пример: ако обичате жена си, сектанти ли сте? Свързан сте с една жена, а не общо с всички жени – нима това е сектантско? Мисля, че не е сектантско, а се основава на любов, на обич. По подобен начин, можем да бъдем свързани с божествеността общо, можем да бъдем свързани и специфично.

Въпросът ви е кое е по-лесно? Не мога да кажа кое е по-лесно, има ги тези два аспекта. Едните се опитват да разберат божествеността по общ начин, други се стремят да принадлежат към един определен аспект. За това се говори във „Веданта Сутра”. Баладева Видябхушана казва, че тези, които са се присъединили към даден аспект, които са фокусирани – те са малко по-добри. Защо са по-добри? Разбира се, това не означава, че другите грешат, но защо са по-добри – защото постигат по-интензивни чувства. Това е мерилото – колко интензивност можеш да добиеш, да постигнеш.

Иначе Шрила Прабхупада казва в Седма Песен на „Бхагаватам”, че всред различните аспекти на Върховния, Кришна, преданият трябва да избере специфична форма, която е най-привлекателна за него, независимо дали е Нрисингха, Рама или Кришна – който и да е. И тогава това специфично обожание ще установи много лична, много дълбока връзка между предания и Бога.

Затова аз смятам, че синтезът е най-доброто – да имаме широка визия, общо разбиране и дълбоко вкоренена специфична привързаност. Тогава можете да постигнете плодовете и на двете. Такова е моето убеждение, защото в наши дни като цяло се опитват да ни научат да се плъзгаме по повърхността, да не се задълбочаваме в нищо. Просто да трупаме информация – това е епохата на информацията. Ала онова, което е необходимо, е трансформация. Но трансформацията е невъзможна без навлизане в дълбочина. Без дълбоки корени не можете да растете. Затова вместо просто да бъдем хоризонтални, трябва да бъдем и вертикални. Гмурнете се надълбоко в реалността. А ако вървите само по повърхността, няма да стигнете надълбоко. Ако пък само дълбаете, ставате фанатици. Затова съм убеден, че синтезът е отговорът на съвременните проблеми.

Въпрос на Дани: Гурудев, какво казват шастрите за нашата личност? Сигурно е, че имаме някаква личност и че сме уникални, но съществува ли някаква неизменна самоличност вътре в нас?

Тиртха Махарадж: Според един вид разбиране – да. Една и съща искрица преминава от живот в живот. Други школи и други философии го обясняват по различен начин, но моето разбиране е такова: че същата духовна искра, дживатман, атман на дживата, е сат-чит-ананда. Сат, вечна. Това е вечна искра.

Дани: Да, вечна, в смисъл, че съществува завинаги, но дали е вечна в смисъл, че е постоянна, неизменна?

Тиртха Махарадж: Да, защото е част от съвършенството.

Дани: Но в една лекция Вие казахте, че Бог се променя, че се разширява.

Тиртха Махарадж: Да, такава е божествената динамика. В този смисъл твоят динамизъм е, че можеш да идваш все по-близо, и по-близо, и по-близо до същината. Тъй като си част от съвършенството, като атман, т.е. част от абсолютната сфера, не се налага да се променяш. Но това може да бъде прогресивно. Вечността не е ограничение. Тя е жива.

Дани: Значи духовните искри са неизменни, а външното тяло се променя и мисловността също се променя.

Тиртха Махарадж: Да, но някаква част от мисловността ти се пренася от едно раждане в друго. Тялото постоянно се променя, мисловността се променя малко по малко. Но ти носиш тези впечатления. Също като един компактдиск – можеш да добавяш информация, можеш да триеш, но компактдискът е един и същ, така да се каже, хардуерът е един и същ.

Това е въпрос на философия. Но проблемът – ако въобще съществува проблем – е, че някои школи казват, че личността е материално ограничение върху Брахман, затова тя всъщност не съществува. Аз казвам, че личността е наша природа, ние не можем да бъдем заменени един с друг. За мен това е красотата на живота – този вечен принцип, който е уникален, единствен и при все това активен. Много трудно мога да се съглася, на практика не мога да се съглася с тълкувания, които твърдят, че няма индивидуално съществуване. Има обяснения, които твърдят, че не съществува нищо. Това е твърде много за мен. За мен това е абсурд.