Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Знаете, през различните епохи хората са имали различни емблематични болести. Както в средните векове е имало зарази като чумата. 

Коментар: Тя е дошла от Изток. 

Свами Тиртха: Аз мисля, че е дошла от ада. По-късно, да речем през 19 век, емблематичната болест е била туберкулозата. Защото хората са били толкова изпълнени с желания, искали са по-добър живот, искали са да имат повече преживявания. Но не са могли да ги имат, затова просто са губели живота си, губели са тялото си, тялото им е изтлявало. След това идва 20 век. Кое е емблематичната болест на 20 век? 

Коментар: Ракът. 

Свами Тиртха: Ракът. Казват, че това е болест на невъзможността да обичаш, да не можеш да изразиш емоционалните си чувства. Да не можеш да отвръщаш. Менталното състояние на епохата се отразява и в специфичните болести.

В края на 20 и началото на 21 век се появи друга емблематична болест. Първо беше сексуалната революция – това беше действието. А след това дойде и последствието на това действие, а именно СПИН. Когато той се появи, хората се стреснаха и много се изплашиха. И някои религиозни групи казаха, че това е наказание за престъпването на природните закони. 

Не знам каква ще е следващата болест в предстоящите години. Но мисля, че вече имаме достатъчно от различните ограничения и различните символични болести. Ако изследваме състоянието на съзнанието на хората в дадените епохи и след това разсъдим какви са различните символични болести, можем да проследим връзката между двете.

Но дори и да намерите лек за една болест, друга ще се появи. Защото болестта е принцип. И встрани от тези толкова символични и плашещи болести, нека вземем една съвсем обикновена лека болест, която често ни спохожда. Знаете какво е усещането да сте настинали, нали? Не става въпрос за някакъв тежък случай, а за обикновена настинка. Какво е символичното ѝ значение? Това е плач за внимание. „Вижте ме, в такова жалко състояние съм. Обърнете ми малко внимание.“ Така че болестта е вик за помощ. Затова, ако настинете, някои хора ви лекуват с думите: „Ние още те обичаме. Ето, обръщаме ти внимание. Не се тревожи.” 

Така от този толкова простичък, толкова глупав пример разбираме, че и причината, и лечението на дадена болест са различни от това, което очакваме. Основният принцип е, че ако не цениш това, което имаш, ще го изгубиш. Ако не ценим това относително здраве, което имаме, ще го изгубим. Ако не цените приятелите си, ще ги изгубите. Ако не цените партньорите си, ще ги изгубите. Ако не цените духовния си шанс, ще го изгубите. Затова по-добре да приемем много смирена позиция и да ценим каквото имаме. 

(следва продължение)