Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Как да разпознаем божественото, духовното – то е когато всеки печели. Това е необичайно, защото в света обикновено едната страна печели, а другата губи. Как да разпознаем божественото – по това, че е необичайно! Ако видите, че нещо е на основата „всеки печели”, това е много близко до духовния свят.

Въпрос: Бхакти работи на принципа „всеки печели”. Но какво се случва, ако някой отпадне – тогава това и мой провал ли е, как трябва да го разбираме? Как претегляме ситуацията, когато някой има проблем?

Тиртха Махарадж: Има една история. Двама бхакти живеели заедно и станало така, че единият си тръгнал. И учителят започнал да критикува този, който си бил тръгнал. А бхактата, който останал с учителя, казал: “О, Гурудев, той не беше чак толкова лош.” Тогава гуру отвърнал: “Ти не можеш да критикуваш, но аз мога!” При все това, усещането на другия бхакта било: “У мен нямаше достатъчно бхакти, за да задържа този човек.” Това е едно възможно отношение към подобна ситуация.

Понякога виждаме как хората се присъединяват, друг път ги виждаме да си тръгват. Случва се. Когато за първи път научих, че някой си е тръгнал от бхакти, не можех да проумея как изобщо е възможно това. Най-накрая някой е дошъл, а след това си тръгва?! Това е лудост! Въпреки това всичко се случва и виждаме, че понякога съдбата, кармата на хората е такава, че те тръгват, присъединяват се, опитват се с искрено сърце, ала не успяват да намерят покой. При все това трябва винаги да погледнем в себе си и да видим дали сме направили всичко възможно за този човек или не. Защото Кришна ни е изпратил бхактите, за да им служим, а не да ги изритваме! Трябва да се вгледаме в себе си и да проверим дали сме достигнали предела на възможностите си – дали сте паднали в лотосовите му нозе, дали сте ги сграбчили и просълзени сте казали: “Моля те, прабху, знаеш, че това не е вярната посока, ела на себе си!” Тогава ще сте направили всичко.

Все пак общността като цяло има своите предимства. Ако споделите щастието и успеха си с другите, какво се случва? Споделим ли успеха и щастието си, те нарастват, а споделим ли проблемите и провалите си, те се облекчават. Това е силата на добрата общност. И аз чувствам, че вашата група е доста силна в много отношения. Чувал съм някакъв храмов президент да се гордее с това, че: “Ние сме толкова строги, че седемдесет процента от хората напускат храма!” И той се гордее с това! Мисля, че има нещо сбъркано в сметките. Ако седемдесет процента остават с теб, тогава може да се гордееш.

Но докато се занимавате с дреболии и глупости: “Той ми каза така и така. Той ме погледна лошо…” аз съм напълно спокоен, защото знам, че значи нямате истински проблеми. Защото ако имате истински проблеми, ще знаете кой ще ви помогне. А понякога Кришна ни дава урок, дава ни истински проблеми; но тогава можем да се държим здраво един за друг.

Точно както Шрила Прабхупада, когато раздал благовонни пръчици на бхактите и казал: “Счупете ги!”- и те го направили с лекота. Сред бхактите имало един борец с яка снага; Прабхупад донесъл цял пакет с благовонни пръчици и му ги дал да ги счупи, ала било невъзможно. Така че ако сме единни, нищо не може да пречупи единството на групата. Това е истинска садху-санга. Трябва да сме единни в становището си, единни по дух, трябва да сме единни в служенето и в посветеността си.

И това не е просто светска политика. Само си представете, че цялата група стои пред портите на Голока Вриндавана. И тогава започват обсъжданията: “Оттук! Оттам! Да влезем през тази врата! Не, през онази врата! Тази раса! Онази раса!”

Не. Просто влезте. Бъдете единни.

И мога да ви кажа, че тази група преданоотдадени има силата да съхрани постигнатото. Веднъж чух мнение за тук присъстващите бхакти: “Имаше голям празник! Без никакви проблеми, без никакви крясъци, без бхактите да се кълнат едни други?! Винаги ли е така при вас?!” Бхактите не се кълнат един друг. Много необичайна забележка!

От това можем да разберем, че сте постигнали много! Може да не излиза голяма пара, но аз смятам, че това е забележително постижение – че групата е единна. И трябва да се грижите да поддържате това. Защото в трудности, в екстремни ситуации, се нуждаем и от екстремни решения. И ако виждаме бхактите като свои духовни братя и сестри, значи поне целият този живот ще прекараме в служене заедно. На това сме се посветили.

Принципът е: един за всички и всички за един.



Leave a Reply