Archives

Calendar

December 2021
M T W T F S S
« Nov    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(продължава от предишния брой)

 

В началото видяхме, че определени сиддхи можете да преживеете в ежедневната си практика, като мантруване и бхаджан – можете да се почувствате по-малки или по-големи, проникващи или разширяващи се. Но какво да кажем за сиддхи като: “моето желание никога не среща пречки, мога да се наслаждавам на живота по райски начин или мога да въздействам на останалите” – трябва ли да развиваме подобни сили или тях ги има, или липсват? Какво е положението с тях?

Кришна Прия: Не мисля, че трябва да развиваме такива сили.

Тиртха Махарадж: Тогава какво трябва да развиваме?

Кришна Прия: Любов и преданост.

Тиртха Махарадж: Звучи като по-добра опция. Защото за някои сиддхите са желана цел – крайното, най-висше постижение. За други сиддхите са по-скоро вторичен резултат. Те не се стремят към сиддхи, а към по-висши идеали, пък междувременно сиддхите се развиват по автоматичен начин. Разбира се, не бива да си мислим: “О, аз притежавам всички сиддхи, защото съм добър преданоотдаден.” Но определено е толкова логично и същевременно толкова трансцендентално, че ако се намираме под закрилата на по-висша сила, тогава по-низшите сили не могат да ни досегнат. Или ако сме посветени на най-висшето ниво, автоматично ще постигнем всички блага на по-низшите нива. Нали, ако посещавате университет, значи вече сте усвоили познаването на азбуката. Така и ако култивираме най-висшето постижение – не сме догматични, но божествената любов е най-висшето постижение, няма нищо по-удовлетворяващо от божествената любов, от према-бхакти – тогава всички останали предходни стъпки са включени там. По този начин бхактите може да притежават и да прилагат някои мистични сили, в случай, че това е необходимо за служенето или за мисията.

Понякога се молим за такива мистични сили: “О, Господи, днес има толкова много служене! Моля Те, дай ми четири ръце, да успея да го свърша!” Или пък: “Не може ли да ми дадеш още едно тяло, за да продавам книгите?” Понякога се молим за такъв тип благословии.

По-нататък се казва: По-незначителните сиддхи са: да знаеш неща свързани с миналото, настоящето и бъдещето; да оставаш незасегнат от двойките противоположности като горещина и студ, радост и мъка, одобрение и порицание. После: да четеш мислите на другите; да неутрализираш силата на огън, слънце, вода и отрова; и никога да не бъдеш побеждаван от никого.”[1] Мисля, че тези по-незначителни сиддхи са много полезни. Да четеш мислите на другите – е, това не винаги е кой знае колко приятно, но може да бъде полезно. Защо? Защото по този начин можете да разбирате другия по-добре. Хубаво е, че нещата са наредени така, че обикновено не четем мислите на останалите, нали? Мисля, че това прави света по-мирно място. Но ако имате тази способност да сте толкова състрадателни, толкова любящи, толкова открити, че да можете да почувствате от какво се нуждае другият човек, мисля, че това ще направи света по-добър. Това прави света не просто мирен, но и по-любящ, повече намиращ решения за проблемите на хората. Това на мен ми харесва и ми се струва много благотворно – да четеш мисли на основата на състраданието. Ако можем да четем мислите, чувствата, проблемите на другите – това е първата стъпка към разрешаването на проблемите, към разрешаването на страданията: трябва да разбираме другия човек. Това е най-първото: слушай, разбирай, обичай. Това са трите основни стъпки в духовните задължения.

 

(следва продължение)



[1] “Шримад Бхагаватам” 11.15.8



Leave a Reply