Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 07.05.2017 сутрин, Рила)

(продължава от предишния петък)

„В момента на смъртта си Бхарата Махарадж видял елена да стои край него и да го оплаква досущ като роден син. Всъщност умът на царя бил цял потънал в тялото на елена и следователно — като хората, лишени от Кришна съзнание — той напуснал света, елена и материалното си тяло, и получил тяло на елен. Имало, обаче, едно предимство. Макар да изгубил човешкото си тяло и да се сдобил с еленско, той не забравил събитията от миналия си живот.”[1]

Знаем от „Гита”, че „Каквото помниш в момента на смъртта, него и ще постигнеш в следващия си живот.”[2] Знаете, ние сме склонни да се пазарим: „Добре, щом сетният миг ще предопредели бъдещето ми, ще концентрирам съзнанието си когато той настъпи.” Но бъдете реалисти, ако е толкова трудно по принцип да съсредоточаваме съзнанието си, защо си мислите, че в сетния си миг ще сте способни да контролирате всичко съвършено? Това са много напрегнати мигове – добиването на тяло, както и напускането му – това са много, много интензивни чувства. Малко или много те са извън съзнателния контрол; нещо друго поема управлението тогава. Затова всъщност от дадения тук пример можем да се научим също и как да постигаме такова фокусирано състояние на съзнанието в момента на смъртта. Защото Бхарата Махарадж просто изпитвал обич към еленчето и си мислел за него. По същия начин, ако просто обичате Кришна, ще си Го спомните, или ще си спомните поне бхактите и ще ги срещнете отново.

Веднъж имало един бхакта, който казал на другите: „Моля ви, ремонтирайте колата ми, поправете всичко.” На следната сутрин тръгнал с колата, обаче усетил, че не е добре регулирана. Започнал да мисли за преданите, които не били свършили както трябва работата. И моментално счупил колата и главата си. Тогава си рекъл: „Леле, за малко да напусна тялото си; добре че поне мислех за бхактите. Явно обаче медитацията ми не беше особено позитивна, затова моят Бог каза: „Връщай се обратно! Не можеш да си тръгнеш толкова лесно.”

Така че не е достатъчно просто да имате някаква медитация; стремете се да я настроите така, че да бъде любяща, предана, позитивна. Това е нещо много сериозно, защото нашият процес, бхакти-йога, означава себевладеене чрез обич. Ние контролираме своите тяло и ум посредством обичта. Не посредством аналитично знание, не чрез тапася, не чрез аскези, не. Чрез практикуване на любящо служене към Бога – това е нашият път, това е нашият метод. То е много фино култивиране. Затова моля ви, квалифицирайте се до този стандарт! И винаги помнете, че „Когато донасям цветя в храма, причината, мотивацията да го правя е това толкова фино култивиране.” Моля ви, винаги съхранявайте този вътрешен смисъл, съкровеният смисъл на всяко мъничко нещо, което правите.

И така, Бхарата Махарадж медитирал и се фокусирал върху елена, и постигнал тяло на елен. Но еленът пък медитирал върху Бхарата Махарадж, нали? Така че има различни теми, различни обекти на медитация. Поне, макар да се налагало да смени вида си, Бхарата Махарадж не заменил съзнанието си; той не забравил.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.8.27

[2] „Бхагавад Гита” 8.6