Sharanagati

Въпрос на Крипадхам: Защо е по-лесно да се създадат лоши навици вместо добри? Защо по-лесно се влиза в лошо съзнание, отколкото в добро? Това кармична обусловеност ли е?

Тиртха Махарадж: И това също. А и не забравяйте, че духовният живот е като да караш каруца през хълмовете: нагоре-надолу, нагоре-надолу. Когато трябва да се изкачвате, конят се запъхтява и върви съвсем бавно. Стигнете ли на върха, чувствате: “О, на върха съм!” Но тогава незабавно започвате да се спускате надолу, и това става много лесно и много бързо. За да пропаднете не се налага да полагате никакви усилия – то се случва от само себе си.  Ала за да се извисим се налага да се трудим здраво. Уви, така е в този свят. Но понеже той е отражение на изначалния, трябва да знаем, че там е тъкмо обратното. Тук хората се трудят усилено, за да научат нещо, а много лесно забравят; оттатък, в духовния свят, людете се учат с лекота, ала трябва доста да се потрудят, за да забравят. Там каручката се изкачва нагоре съвсем леко, а надолу е трудно. Те лесно са способни да развият добро съзнание и на практика е невъзможно да добият лошо съзнание. Но тук нещата стоят така, че трябва усилено да работим, за да достигнем някакво по-висше ниво, обаче е съвсем лесно да пропаднем. Такава е природата на нещата. В добавка и лошите обусловености; те сериозно влияят върху човека.

При все това ако видите, че някой е жертва на тези лоши навици, но намерението му е добро, това няма голямо значение. Ако някой си играе с огъня, обаче, тогава е много опасно.

Въпрос на Яшода: Според космичния закон, описан в сто и осмия стих, къде е милостта?

Тиртха Махарадж: Космичният закон е справедливостта: ще получиш каквото си заслужил. Ала свръх-космичният закон е милостта. Ще получиш по-добро от каквото си очаквал. И то се случва именно така през цялото време, но ние сме такива глупци, обусловеността ни е толкова лоша, че докато имаме нещо, не осъзнаваме ценността му. Веднага щом ни бъде отнето, разбираме стойността му. Например, казвате: “О, Боже мой! Омръзна ми да слугувам. Работата ми е толкова тежка, шефът ми е такъв глупак, искам просто да се махна!” Ала на следващата сутрин, когато те изхвърлят с думите: “Съжаляваме, но трябва да се оптимизира структурата,” тогава си мислите: “О Господи, останах без работа! Няма пари, няма приходи, няма работа.” Или ако кажете: “Този човек не мога повече да го търпя в живота си! Връщам се при мама.” Но само си представете ако ви отнемат съпруга ви, ако той умре. Ще го оцените ли тогава? Незабавно ще го оцените високо, много по-високо от преди. Същото се случва и с художниците; докато са живи и рисуват като машини, никой не купува картините им, ала само щом умрат, всички полудяват по тях.

Нека ценим нещата докато ги имаме.

Яшода: Аз по-скоро си мислех за милостта под формата на помощ.

Тиртха Махарадж: Страданието помага, защото обикновено от него научаваме нещо. Можем да кажем, че милостта е по-висшият, скрит принцип. Всъщност ние живеем чрез милостта, живеем за милостта, ала понякога забравяме, затова и не виждаме. Ето защо казваме, че само справедливост не стига. За да избягаме от капана се нуждаем от допълнителна енергия; тази допълнителна енергия е божествената милост, безусловната любов. Но страданието също е помощ, провалът също е помощ. Прабхупад казва, че провалът е колоната на успеха. Затова в Южна Индия в храмовете имат зала с хиляда колони. Недейте обаче да се строите дом с хиляда колони с цел да постигнете голям успех. При все това е казано: провалът е колоната на успеха. Ако сме достатъчно интелигентни и ако сме допуснали грешка, не бива да правим същата грешка отново, понеже сме научили урока. Кришна е внимателен учител; Той знае границите.

И така, според медитацията ни ще дойдат и плодовете. Затова медитирайте върху према-бхакти и Тя ще дойде при вас. Защото према-бхакти е милостива. Тя също обича да бъде поканена.

Въпрос на Дамодар: Има ли разлика между Кришна съзнание и Бхакти Йога?

Тиртха Махарадж: Да. Камса е пример за съвършено Кришна съзнание – винаги си Го спомня, винаги медитира върху Него, винаги Го вижда. Ала липсват любов и привързаност. Има само страх, само чувства на противопоставяне и ненавист. Той виждал в Кришна олицетворението на Смъртта, макар преданоотдадените да виждат в Него олицетворението на живота. Бхакти означава обожание, служене, в крайна сметка любов. Има огромна разлика! Кришна съзнание не е достатъчно; нужна е Кришна бхакти.

Дамодар: На мен все още ми е трудно да направя разграничение между двете. Затова много от нещата просто ги изпълнявам: мантрувам, приемам прасадам…  И чакам любовта да се появи. Но изглежда трябва да чакам дълго.

Тиртха Махарадж: Къде е любовта? Отвътре? Отвън?

Дамодар: Отвътре и отвън.

Тиртха Махарадж: Ами тогава… значи я има! Просто протегни ръце… Почакай! Почакай! Задръж ги така!

Много пъти хората питат: “Къде е милостта?! Как мога да постигна милост?” А великите винаги отвръщат: “Та тя е с теб, винаги е с тебе, навред, нима не виждаш?!” Казваш: любовта е отвътре и отвън. Тя е навсякъде наоколо! Считам, че вниманието и грижата на Кришна са с вас. Сега е ваш ред да насочите вниманието и грижата си към Него. Наистина да посветите себе си, не просто да изпълнявате някакви дейности – да отдадете себе си! Защото иначе не е достатъчно. Бог изплюва хладката вода. Не бъдете неутрални. Станете фенове!