Sharanagati

Арджуна казва на Кришна в “Бхагавад Гита”: „По Твоята милост илюзията ми се разсея,” Не „заради моите усилия” – защото Арджуна прави ВСИЧКО което е по силите му да избегне желанието и волята на Кришна. Но това се оказва недостатъчно. Кришна е по-хитър и поднася по такъв начин познанието, че в крайна сметка Арджуна няма избор. Точно като игра на котка с мишка; очевидно е, че котката ще спечели. Но понякога тя дава на мишката малко възможност да мърда, да си мисли че ще може да избяга. Наблюдавали ли сте как се случва? Това е жестока игра. Котката лапа мишката, дъвче я малко, после я изплюва… Тогава мишчицата се опитва да се скрие, да избяга някъде – цялата мокра – и си мисли: „Може би ще успея да се скрия…” Но в крайна сметка с нея е свършено.

Така и Кришна дава малък шанс на Арджуна да си мисли, че може да се измъкне – но по такъв начин, че всъщност измъкване няма. Като например когато казва: „Сега ти разкрих всичко, направи каквото сметнеш за добре.” Що за свобода е това? Той няма никаква свобода, Арджуна няма свобода – принуден е да действа според желанието на Кришна.

Това е процесът на отдаването. Точно като гуру, и той ви дава цялата свобода: „Скъпи синко, скъпа дъще, можеш да правиш каквото решиш.” Но така добре подрежда нещата, че измъкване няма. Представете си да чуете от своя духовен учител: „Вижте, тук има врата и тя е винаги отворена – отворена да дойдете, отворена да си тръгнете. Можете да ме напуснете във всеки един миг. Имате пълната свобода да живеете живота си отделно.” Нима бихте могли да си идете при такова послание? Не! Ние затваряме вратата – но отвътре.

Така че ако ни се дава т.нар. „свобода” значи сме на куката. Няма път навън. И всъщност това е милост. „По Твоята милост илюзията ми се разсея. По Твоята милост си възвърнах паметта. Сега съм свободен от съмнения.”