Sharanagati

(откъс от семинар на Свами Тиртха за святото име, Лудащо, юли 2013) 

(продължава от предишния понеделник) 

Може ли да ви прочета от Данте? За да видим как в други традиции се описва славата на Бога, защо е важно възпяването. Бих искал да прочета от не-ваишнавски източници, не за да докажа, че те не са предани, а тъкмо обратното – да видим, че те също са последователи на тази идея, независимо, че принадлежат към различна религия.

Данте казва: „Сега за мен без съмнение е очевидно за здравомислещия човек, че първото нещо, което е произнесъл гласът на първия, който е заговорил (Адам) е било еквивалентът на Бог, а именно Ел (името на Бога според Стария Завет), било то под формата на въпрос или под формата на отговор. Изглежда абсурдно и неуместно да се мисли, че нещо друго е било назовано от човека преди Бог, понеже човекът е направен от Него и за Него. От грехопадението на човешкия род насам, всеки започва опита си да заговори със скръбен плач, затова е логично този, който е съществувал преди грехопадението, да е заговорил първо с радост. И тъй като няма радост без Бога, но цялата радост е в Него и самия Бог е свята радост, следва, че първият заговорил е казал преди всичко и преди всички: „Бог”.” Това означава, че същината на Бог е радост. Около 1200 година.

Какво казва Мохамед? „Произнасяйки Твоето име трябва да умирам и живея.”

Сега един много известен йоги, Шивананда: „На какво учи Бог Кришна, държейки флейта в ръката си? Какво е символичното значение на флейтата? Тя е символ на ом. Тя казва: „Изпразни се от целия егоизъм и Аз ще засвиря на флейтата на твоето тяло. Нека твоята воля стане едно с Моята воля. Приемайки убежище в ом, ти ще встъпиш в Моето съществуване, ще слушаш вълнуващата вътрешна музика на душата и ще отдъхваш във вечен покой.”

Следващият автор е Ангелус Силезиус. Той е живял през Седемнадесети век в Германия, последовател на Бьоме, християнски мистик. „Името на Исус е леещ се елей. То подхранва, озарява и отнема тревогата на душата.”

Какво е казал Свети Августин? „Медитацията ни в този настоящ живот трябва да е във възхвала на Бога. Защото вечното извисяване на нашия живот оттук насетне ще бъде славата на Бога. И никой няма да е подходящ за бъдния живот, ако не се е упражнявал сега.” Правилно! В съответствие със своята садхана, ще постигнете целта си; ако не практикувате сега, няма и да постигнете.

Сега прескачаме няколко века назад, до Питагор – Пети-Шести век преди Христа. „Презирайки всички онези неща, които след като се освободиш от тялото си няма да желаеш и упражнявайки се в онези неща, от които след като се освободиш от тялото си ще се нуждаеш, призови боговете да ти станат помощници.”

54-ти псалм от Стария Завет гласи: „Спаси ме, о Господи, чрез Своето Име!”

Да прочетем една история за Мохамед. „Али веднъж запитал Пророка: „О, пратенико Божи, посочи ми най-пряката пътека, която води към рая – онази, който най-много радва Бога и е най-подходяща за Неговите поклонници.” Пророкът казал: „О, Али, тази пътека е да повтаряш безспир името на Бога в уединение. Толкова добродетелна е тази практика, че светът няма да свърши докато дори само един човек прави това.”

Отново Бьоме, немският мистик, казва: „В сладкото име на Исус Христос се съдържа целият процес.” Това е истинско мистично виждане – че нама, рупа, гуна, лила[1], всичко е там.

(следва продължение)

[1] Името, формата, качествата и забавленията