Sharanagati

(от беседа с Б.К.Тиртха Махараджа, 7 септември 2006, София)

Имам една смирена молба към вас. Нека поразмислим за няколко минути и намерим определение за светец. Кой е свят човек? Кого можем да считаме за светец? Не е нужно да се разсъждава и интелектуализира кой знае колко. Но какво ви идва на ум като споменете „светец, свят човек”?
Према Бинду: Упълномощен от Бога.
Тиртха Махараджа: А нима можем да проверим това? Вероятно не можем да проверим, но можем да почувстваме. Моля ви, помнете своите версии и не се влияйте от онова, което ще чуете от другите! Дръжте на своята дефиниция. Може ли поред, та да може всеки един да даде мнение?
Шямасундара: Някой, който чрез действията си установява пример, който да бъде следван.
Рага: Който свети, сияен човек.
Рам Виджай: Който познава истината, садху.
Яшода: Който е посветил живота си на Бога.
Дамодар: То е включено в самата дума – този, който се е посветил.
Кешава: Себе-реализирала се душа, която вижда в сърцето си Бога.
Друг: Който е надмогнал границите между човешкото и божественото.
Друг: Който е безстрашен.
Никхилатма: За мен това е човек, който ме привлича, за чието общуване копнея.
Манохари: Който се жертва за другите.
Кешава: Даса-анудаса, който се стреми да служи на слугите на слугите на Бога.
Друг: Състрадателният.
Према Лата: Който има способността да превръща другите в светци.
Вальо: Който може да бъде връзката с вечността, покоя на ума и щастието на душата (сат-чит-ананда).
Нели: Смиреният.
Рукмини: Който се е доближил до Бог. И до непорочността.
Друг: Всеки който е достигнал до Бога – без значение какви са били стъпките – е светец.
Друг: Някой, който притежава истинска любов – който изпитва и дарява истинска любов.
Малкият Дани: Чистотата, която разбива леда на тъмнината, превръщайки я в светлина и води останалите към развитие.
Драги: Непорочните хора.
Ямуна: Онзи, когото като го срещнеш, се влюбваш. Личност, която може да удовлетвори и умовете и сърцата на хората. Той изрича прости думи, но успява да се докосне до самата сърцевина на всичко. Вижда в сърцата и говори от сърце на сърце.
Дамодар: Който е много скъп на Бога, понеже е намерил подслон в лотосовите Му нозе.
Друг: В присъствието на един истински светец ще усетя съвсем друга атмосфера, ще почувствам удовлетворение, ще бъда просветлен и възвисен.
Сашо: Който разбира науката за познанието и невежеството и който е станал дживан-мукта – преминавайки отвъд цикъла на раждането и смъртта.
Премананда: Който дарява нежната светлина на луната в сърцето.
Рага: Слънцето! Слънцето!
Ревати: Това са отречениците от материалния живот, отказали се също така от емоционалните и психологически зависимости, отдавайки всичко, което са, в служене на хората и на Бога.
Друг: Който вдъхновява людете, животните и цветята.
Ядунат: Някой който се е отдал на светлината, който сам е станал светлина и неспирно минава отвъд светлината. И не просто светлина, а божествена светлина. Същевременно считам своето определение за доста слабо след всичко, което казаха бхактите и си знаех, че имаше още нещо: светецът ти дава много специфичен усет  за различните качества на светлината.
Никхилатма: Който е много скъп на всички живи същества и няма врагове.
Друг: Всички ние можем да станем светци, но първо: трябва да го поискаме, второ: да го заслужим и трето: да ни го дадат.
Яшода: Светецът има способността трайно да променя живота ни към добро и да разкрива добрата ни страна.
Друг: Всяка следваща среща с него те прави все по-добър.
Друг: Най-напред трябва да се отречеш, след това да се посветиш.
Друг: Бог, слязъл на земята.
Друг: Който е в хармония със себе си и с останалите – но пълна хармония.
Друг: Считам, че всички имат различни светци и въпросът не е какви са, а кои са. Кой е моят светец?
Тиртха Махараджа: Ако обобщим всички тези прекрасни качества, които споменахте – да се намери такъв човек, казвам ви, е рядкост. Та кой би могъл да отговори на всички изисквания? Отречен и посветен, смирен и сияещ, малък и велик – това е рядкост! Понеже вие изредихте пълния списък от божествените качества на един светец. Но споменахте някои общи точки. В този ред на мисли бих искал да ви цитирам един стих от шастра, от нашата традиция. В него се казва:

“Както реките не носят водите си за себе си, а единствено за другите;
и както плодните дръвчета не дават плод за себе си, а единствено за другите;
и както облаците не леят дъжд за себе си, а единствено за другите,
така и светците не живеят за себе си, а единствено за другите.”

Но това може да го направите само ако сте близо до Бога. Ако сте близо до извора, близо сте до същината. Ако живеете за Бога, живеете за всички. Ако живеете за себе си, не живеете за никого.
И от вашия списък аз успях да усетя нуждата, насъщната нужда от общуването със свети хора. От този списък всички разбираме, че садху-санга, общуването със свети люде е толкова ценно за нас. Защото така е, в компанията на чист човек, сърцето ми, животът ми ще се променят. Общуването със светци е много ценно нещо в живота ни. Не бива да пропускате възможността.
Компанията на отдадените трябва да е много стабилна. Ако винаги ценим качествата на светците, на светите бхакти около себе си, тогава групата ще е много силна. Ако вземете една благовонна пръчица, много е лесно да я счупите. Но вземете цял пакет. Опитайте! Почти е невъзможно. Запомнете това. Ако групата на бхактите е единна, нищо не може да ви пречупи. Но ако сте сами…
Трябва да ценим святата компания. Имаме едно мото сред кръговете на бхактите: “Един за всички, всички за един.” Затова казваме: “Садху-санга садху-санга сарва шастра кая лава матра садху санге сарва сиддхи хая * – oбщувайте със светците, общувайте със светците, защото в тяхната компания с лекота ще се сдобиете с цялото съвършенство.” С цялото съвършенство – защото то ще ви бъде дарено, отразено върху вас.
Веднъж велики проповедници седели около Шрила Шридхара Махараджа. Знаете ли, той бил такъв човек, който се крие. Винаги се криел, дърпал се назад; не излизал от своя храм в Навадвип. Затова – понеже бил светец от висока класа – всички ваишнави се стичали при него. Той самият бил свято място за поклонение. Людете отивали при него; не се налагало той да ходи при тях. А това е свято място. И така, те седели наоколо му, а той меко ги наставлявал: “Проповядвайте! Вървете и кажете на хората!” А накрая рекъл: “Давам ви всички права. Упълномощавам ви да го направите.”
Тъй че, ако тези божествени качества се отразят в нас, ако ни облеят, животът ни ще се промени. Моля ви, грижете се за това духовно общуване, не пропускайте възможността, не пропускайте и миг за такова общуване! Защото когато най-сетне пристигнете и се обърнете назад, ще разберете каква е била истинската помощ в живота ви. Може би сега картината ни се струва прекалено сложна. Но накрая, когато тъкмо сте се завърнали, ако просто обърнете глави назад и проследите какво се е случило – всичко ще бъде съвършено ясна и непрекъсната линия, водеща към вашата цел. А кои стоят в редици отстрани на пътя ви? Кои ви поздравяват за завръщането? Кои павират пътя ви? Това са светите люде. Просто се огледайте наоколо и ще ги откриете.

* „Чайтаня Чаритамрита” (Мадхя 22.54)