Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Някаква опасност може да се изпречи на пътя ни, но ако сме искрени, тя ще бъде като изпитание за нас и когато го преодолеем, ще добави към славата ни. Изкушенията ще бъдат отхвърлени и обезоръжени, но те ще се домогват до нас отново. Затова искреност, искрен копнеж по истината е нужен, ако искаме да вървим нататък. А това се случва по силата на нашите минали добри дела, по милостта на духовните представители, чиито нрав е да бродят из тези прокълнати земи, за да помагат на останалите, които дори може и да не знаят, че им се помага.”[1]

Виждате ли! Толкова е хубаво да срещнем такъв скитащ светец, който може да промени живота ни. Имаме един много отдавнашен приятел в Унгария; когато бил студент, той пътувал на автостоп. И кой да го вземе в колата си? Гурудев. Този човек все още е край нас. Едно половинчасово возене бе променило живота му завинаги. Толкова е красиво!

Друг пример тук от София: друг един приятел бил толкова объркан, толкова разочарован от преживяното, че искал да сложи край на живота си. По онова време получил една книга на Шрила Прабхупад и тя му спасила живота. Такава е силата на подобна среща. Тя може да те промени, може да те спаси – и за този живот, и завинаги. Защото надеждата ни е, че във финалният списък няма да натежат глупостите ни, а малките дребни неща, които сме свършили правилно.

И тук се споменаваше, че „изкушенията ще бъдат отхвърлени”. Знаете, има толкова много неща, на които трябва да устояваме, ако искаме да следваме духовен път. Веднъж един човек каза: “Всъщност има само едно нещо, на което не мога да устоя.” „Кое? – попитаха останалите – Кое е това специфично нещо?” „Изкушението.” – отвърна той.

Но „изкушенията ще бъдат отхвърлени”. Когато имате нещо по-добро от онова, което предлагат изкушенията, тогава с усмивка на лице ще отминете нататък. Разбира се, трябва да сме смирени и в това отношение, и да не дърпаме дявола за опашката! Но ако се стремим да следваме стъпките на великите и се уловим за дхотито на своя учител, тогава да се надяваме сме в безопасност.

Може би имате някакви въпроси дотук – за тази наша Света Троица? Гуру, шастра, садху – те всички работят за нас, те помагат на нас. И всъщност никога не бива да забравяме това – че имаме много повече доброжелатели, отколкото очакваме. Напълно съм сигурен в това.

Харилила: Аз имам един въпрос. Каква е разликата между гуру и садху?

Свами Тиртха: Всъщност функцията им е много подобна, качествата им също са много подобни. Защото кой е садху? Каква е дефиницията за садху?

Отговор: Който се придържа към истината.

Свами Тиртха: Правилно, който живее според истината, посветен е на истината. Това е садху. И той следва садхана – пътят, който води към истината. Значи ако вие също следвате садхана, и вие можете да станете садху. Гуру също трябва да живее според истината. Какво е тълкуванието на думата „гуру”?

Хаягрива: Който извежда от мрака в светлината.

Свами Тиртха: Правилно, който разпръсва мрака. Такава светлина, която ще разпръсне тъмнината. Така можем да кажем, че качествата и функциите са много подобни, но всъщност връзката е това, което превръща даден садху в гуру. Защото садху си е садху; от него се очаква да пътува – да дойде и да си тръгне. Веднъж някой даде много добро определение за садху: садху е такава личност, която дава лекция, хапва малко и си тръгва. Това е начинът да го удовлетворим и да се отървем от проблема. Обаче гуру ще остане. Общият садху ще си тръгне, но специфичният садху ще остане с нас. Или може би ние ще останем с него. Един специален, избран садху се превръща в гуру за нас, за да разпръсне тъкмо нашата тъмнина.

Но е много хубаво, че споменаваш това, защото: гуру, шастра и садху – кое е в средата? В центъра е шастра. Именно това е, което прави от някой човек гуру, и това е което прави от някой човек садху. Ако следвате шастра, тогава можете да станете садху, тогава можете да станете гуру. Така че това е отправната точка, запазеният знак.

(следва продължение)

[1] От Шрила Шридхара Махарадж, „Стогодишна антология”



Leave a Reply