Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Какво можем да кажем за божествената любов? Няма какво да се каже, но има много да се почувства.

Да обича Бога е най-естественото нещо за душата. Нищо друго. Така че ако се доближим до своята духовна същност, тази любов ще потече от само себе си. Затова в този живот нямаме друго задължение, освен да премахнем пречките пред тази своя изначална същност да се проявява все повече и повече. Трябва да премахнем някои съвсем незначителни неща – илюзии, привързаности, анартхи… Те са наистина незначителни в сравнение с целта. В златистата светлина на божествената любов тези дреболии едва се виждат.

Казват, че Махапрабху бил като златен вулкан от божествена любов. Благодарение на Него имаме някакво разбиране за славата на святото име. И също можем да се присъединим към красивата традиция на мантруващите. Защото какво означава живот в преданост? Да се празнува! Не става дума за тежка работа, нито за себеконтрол, за това или онова – не! Да се празнува! Да се чества единението на Божествената Двойка. Такава трябва да е мотивацията ни във всяка сфера на живота. През повечето време ние имаме своята работа, своите семейни дела, имаме толкова много занимания в света. Нека вършим всичко в това настроение, в този дух. „Каквото и да правя днес, каквото и да казвам днес, каквото и да мисля днес – искам да празнувам единението на Божествената Двойка.”

Кришна е красотата, Радхика е любовта. Какво друго въобще съществува в това творение? Затова, както сме говорили много пъти, какво е религията? Срещата на Красотата и Любовта в човешкото сърце. Това е нашата религия – божествената красота и божествената любов да се срещнат в сърцето ни. А за да се случи това, понякога трябва да забравим всички писани формалности.

При все това е нужно мъничко да се подготвим. Тези дни говорихме, че най-напред трябва да стабилизираме съзнанието си. Съгласихме се също и, че трябва да изразим готовността си да свършим нещичко. Освен това разбрахме, че трябва да дойдем по-близо до Кришна, да бъдем сърдечни приятели. Понякога може да се чувстваме по-старши от Него, да се грижим за нещата Му, за нуждите Му. И също се съгласихме, че трябва да съградим съкровения храм в сърцето, светилището на бхакти.

Ала откъде да започнем, ако искаме да превърнем сърцето си в храм? Най-напред трябва малко да почистим. Там има прахоляк, вехтории, паяжини – трябва да ги махнем. Защо? Защото ако искате да поканите Божествената Двойка, Те харесват само хубави места. Затова трябва да Им предоставим най-доброто място – най-чистото, най-безукорното, най-прекрасно украсеното.

За щастие сърцето ни по начало е досущ като лотос. Единствено трябва да му позволим да разцъфне напълно. А когато всичко е готово – чисто, красиво подредено, украсено – следва да отправите покана. Без покана Те няма да дойдат. И каква е поканата? Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе – „Моля Те, Господи мой, Моля Те, моя Богиньо, заемете мястото си на олтара на сърцето ми!”

(следва продължение)



Leave a Reply