Sharanagati

На относителното ниво има множество дхарми. Дхарма, или дългът, най-напред да се грижим за тялото. Виждате колко добре материалният свят обслужва тази цел. Можете да си купите какви ли не кремове, мехлеми, специални гримове, лосиони за тяло и тем подобни. В един Мол имаше реклама: “В нашия магазин има стометров щанд с лосиони за тяло!” Сто метра в служба на тялото. Казах си: много интересно; а колко духовни лосиони имате? Не толкова много. И ако се вгледате по-отблизо, може да откриете наистина ужасяващи неща в тези лосиони, гримове и какво ли не. Искате ли да чуете само няколко примера? Повечето от червилата се правят от мозък на кит. Има и специални лосиони за тяло, произведени от плацента. Понеже плацентата много добре се грижи за кожата на бебето вътре в утробата, по тази причина можем да я приложим и върху лицето си! Само си представете лицето си, омазано с плацента.

Ако искате да се грижите добре за тялото си, използвайте чисто масло. Махараджите в Индия са знаели как да живеят. Те използвали масло от шафран (минзухар). Шафранът на килограм е по-скъп от златото. Можете да си представите какво означава от тези малки цветенца да се извлече масло, с което да мажете тялото си. Както и да е, ако нямате стила на махараджите, не е проблем – чистият зехтин също върши работа.

Трябва да се грижим за тялото си – да сме здрави, да пазим здравето си – това е значението на посланието: да не рушим здравето си. Затова следваме определени правила: откажи се от лошите навици, контролирай яденето си, контролирай съня си, недей да си лягаш в два часа посред нощ, и т.н. Това ще помогне на тялото да е в процъфтяващо състояние, което е един наш дълг. Защото ако сме се отдали, ако сме посветили усилията си, живота си, тялото си в служба на Бога, тогава трябва да се грижим за този инструмент. Ако карате собствената си кола, понякога може и да сте небрежни. Но ако карате колата на свой приятел – какво да говорим на шефа си – ще се грижите много внимателно за нея и ще се стремите да я пазите по всякакъв начин. Тялото е като кола, която ви е дадена, за да стигнете местоназначението си, така че бъдете внимателни.

Друга дхарма е да си вършим работата, да допринасяме за благото на обществото, да сме полезни на останалите. Затова сме готови да работим, не просто да се мотаем наоколо. Работим – в полза на обществото, в полза на другите човешки същества – за да може светът да се върти. Как мислите, кое движи света? Нима парите? Парите ли карат света да се върти? Не. Жертвата кара света да се върти. Жертвата тласка света напред. Затова пеем в края на някои мантри „сваха” – “Посвещавам себе си за благото на света. Сваха. Правя жертва.”

После: трябва да отглеждаме децата си – друга дхарма. Трябва да осигуряваме шанс за живот на други души. Има два начина да се подпомогне духовното издигане: единият е телесна генетика, другият – духовна генетика. Ако сте семейни, практикувате телесната генетика – множите се. Но за беда в наши дни сме ограничени, не можем да имаме стотина сина, както в древни времена. Нали, много често четем в книгите, че „този и този цар имал сто сина”. Покажете ми един човек в днешно време, който да има сто сина. Обаче в духовен смисъл можеш да имаш сто сина; ограничението не е толкова строго. Тъй или инак, било то духовно или физически, трябва да предоставяме на другите шанс. Това също е дхарма. Служейки на своите събратя, ние също се извисяваме.

При все това, дхарма е нещо много сложно и прави живота сложен. Нямам предвид, че дхарма го прави сложен, а всички тези различни задължения преусложняват живота. И ако забравим за крайната цел, ще виждаме единствено тези множество дребни задължения, стъпка след стъпка. Затова трябва да медитираме, да се съсредоточим в окончателната цел. Защото всички тези относителни задължения някой ден ще приключат. Ще ви изхвърлят от работата ви, децата ще ви кажат „сбогом” – в добрия случай. Дори тялото ви ще изтлее. Така че тези задължения се променят. Ала има един постоянен дълг и той е истинската сва-дхарма, собственото ми духовно задължение, моята духовна дхарма. Това е изпълненото с любов обожание на Бога. То никога не се променя. Такава е изначалната позиция на душата – да бъде любящ слуга на Бога. Такава е истинската вечна сва-дхарма, истинският постоянен дълг, моят личен път. Това не е някаква официална религия, не са някакви очаквания или правила. Не, това е моят любовен досег с Бога. Сва-дхарма е моят начин да изразя себе си – ето, поднасям ти тези цветя, Господи. Пея тези молитви към Теб. Извършвам тези практики за Теб. И се стремя да посветя живота си на Теб. Това е сва-дхарма: аз съм Твой вечен слуга.

Дори докато изпълняваме относителните си задължения трябва да имаме тази най-висша цел: аз правя тези дребни неща, за да постигна крайната цел – да бъда любящ слуга на Бога. Тази сва-дхарма трябва да се изпълнява, наложително е! Пропуснем ли тази възможност – губим. Ако пропускате шансове на относителното ниво, всъщност нищо не губите. Относителните неща идват и си отиват, но не пропускайте върховния дълг. Ако един кораб няма посока, за него никой вятър не е попътен. Тялото ни е кораб; химните на Ведите са ветровете; гуру е капитанът; а посоката са лотосовите нозе на Бога. Това е нашата сва-дхарма – да възпяваме светите имена: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе.