Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Минало, настояще и бъдеще – това са променливите условия, в които се намират живите същества. При все това има нещо постоянно. Кое е това неизменно нещо? Ако се вгледаме в самото съществуване – като начало, траене и край – има нещо постоянно; кое именно е постоянното? Да вземем за пример тялото – родили сме се, живеем, умираме, но нещо остава неизменно. Кое е неизменното? Душата. А как да усетим душата? Как да я доловим? Можем да идентифицираме душата по признаците. Какви признаци виждаме? Животът съществува, но той не може да усети, да разбере самия себе си. Трябва да има още нещо и то е съзнанието. Съзнанието е способно да изследва себе си. Трябва да има някой, който търси, който се стреми да разбере. А има ли го това съзнание, то може да види, да наблюдава своя източник – съществуването. В един смисъл можем да кажем, че съществуването е миналото на съзнанието. Ако съществуването е миналото на съзнанието, тогава кое е бъдещето на съзнанието? Минало в смисъл на източник. Източникът на съзнанието е съществуването. Кое е бъдещето, кое е целта на съзнанието? Да осъзнае душата. И какво се случва тогава? Връщаме се при Бога. В какво състояние? Навъсени ли влизате в Голока Вриндавана? Тъжни и с кисела физиономия? Добре, не знаем как ще влезем в духовното небе. Но тогава проверете. Защото в „Бхагавад Гита” се казва, че този процес се практикува със щастие. Сусукхам картум авяя – този процес може да бъде практикуван с блаженство. Това ще ни доведе по-близо до изначалното блаженство на душата. И така, можем да кажем, че бъдещето или целта на съзнанието е блаженството, анандам. Сат е съществуването – то е нашето минало, нашият източник. Нашата идентичност, чит, съзнанието, търси своя произход, своето битие, своята цел. А целта на съзнанието е блаженството, щастието, анандам.
Това също показва и потвърждава различните градации, различните стъпки в духовното развитие. Понеже най-напред идентифицираме себе си като съзнание – мисля, следователно съществувам. Как е казал Декарт: “Cogito ergo sum” – “Мисля, следователно съществувам.” Това е декларацията на така наречените материалисти-позитивисти: “Cogito ergo sum; Мисля – следователно съществувам.” След няколко столетия, основаващи се върху тази философия, как променили този лозунг? “Dubito ergo sum – Съмнявам се, следвателно съществувам.” Това е материално-ориентираната посока. Отъждествявате себе си със съмнението в нещата. Само си представете що за идентификация е това: съмнявам се, следователно съществувам. Такава ми е природата; съмнявам се, такъв съм, аз съм съмнение. Аз съм една голяма въпросителна. Затова не си поставям ваишнавския тилак както си му е редът, а като въпросителен знак. Това е моята идентичност. Това е моята сампрадая – въпросителната.
Тъй или инак, съзнанието е нашата идентичност, то е което можем да възприемем. Ето защо това търсене е и съзнателно, интелектуално търсене в началото. Ако се обърнем назад стремейки се да намерим своя източник, да открием миналото си, трябва да прибегнем до помощта на интелекта, на разума. Това е начинът да разберем съществуването. А кой е начинът да разберем ананда? Нима трябва да приложим същия рационален метод? О, това е поетичен въпрос. Същият метод не би сработил, понеже ананда е ирационална. Тогава какъв похват да използваме? Какъв метод можем да приложим за да изследваме бъдещето и целта на съзнанието? Бих казал, че трябва да потърсим своята цел с вяра. Приложим ли вярата като метод на изследване, ще постигнем целта си. Ще намерим това духовно щастие.
Посредством интелектуалния способ можем да добием някакво бегло разбиране за съществуването, но не и за това. Така че трябва да сме достатъчно интелигентни да разберем, че не този е пътят. За да го постигнем – вярата, дълбоката вяра е начинът да разберем какво е щастие, какво е блаженство. И ако възпяваме с дълбока вяра имената на Бога, съзнанието ни определено ще се промени. Това е ефектът на вълшебното килимче. Сядате на килима и щом започнете да пеете мантрата, просто политате. Тя незабавно ви отнася на съвсем друго ниво на съзнание.
Това е пълнотата на съществуването – ананда. Можем да кажем, че върховното постижение на битието е съзнанието; а върховното преживяване на съзнанието е блаженството. Винаги се стремете да оставате в компанията на преданоотдадените, посветете се на служенето си, опитвайте се да следвате напъствията на духовните си учители, славете Бога и ще видите какъв е резултатът.


Comments are closed.