Sharanagati

Саннйас като принцип трябва да се практикува от всички степени и ордени в живота. Може би не всички ще облекат робата, но нека практикуваме духа на саннйас: разчитай на Кришна, отдай се изцяло… Тази част на саннйас е за всеки. Тя не е ограничена до ордена.

Все пак да си саннйаси на Запад е малко проблематично. Защото на Изток е съвсем естествено людете да встъпват в такъв начин на живот, това не е кой знае какво. Но тук ако станеш саннйаси, всички те мислят за…бог! Всички започват да благоговеят пред теб и да се боят от теб: „О! Той се е отрекъл!” Така че тук ако станеш саннйаси, ще се наложи да бъдеш водач. В Индия можеш да си простичък аскет, на когото никой не обръща внимание. А за саннйасите е много добре да не им обръщат внимание. Защото основният проблем в саннйас е респектът, престижът. И обикновено за онези, които не могат да станат смирени слуги, милостта на Кришна е такава, че те имат възможността да станат свами.

Но отречението като принцип не е чак толкова плашещо. Ако имаме добри примери, можем да се устремим след тях. Повечето хора са грихастха тип. Нуждаем се от този тип общуване, нуждаем се от топлината на семейството – можете да я отглеждате, няма проблем. Но по-нататък разширете виждането си, променете посоката.

Саннйаси не бива да печели, нито да се запасява с нещо за утрешния ден. Всъщност класическата саннйас система е следната: вървиш от врата на врата с просешката си паничка. И каквото ти дадат, излизаш извън селото, сядаш на брега на река или езеро и го изяждаш всичкото без остатък, без да си оставяш нищо за утре. Такова е било изискването към саннйаси – да не запазват нищо за утре.

Веднъж Свети Франциск… макар да не е ортодоксален светец, за мен неговият пример е прекрасен. Техният малък ашрам получил някакво парично дарение и той дал изключителен пример. Взел парите в зъбите си, отишъл до тоалетната и ги пуснал вътре. Да се отърве от тях! Защото техният стандарт също бил такъв: изпросвай всеки ден прехраната си и не запазвай нищо за утре. И според оригиналния стандарт те трябвало да претърсват целия ашрам – ако било останало нещо за ядене, трябвало да го раздадат преди да падне вечерта. Нима не е красиво? Според мен е прекрасно! Да зависиш от божествената милост: ако утре дойде нещо – добре; не дойде ли – пак добре.

Но ако вие сте семейни, трябва да имате какво да дадете, когато дойдат саннйасите. Идва саннйаси и пита: „Имаш ли малко мляко?” Ако отвърнеш „Не”, що за семеен си? Трябва да имаш запас – но единствено за да го раздаваш, да го споделяш.