Archives

Calendar

October 2022
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(От лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, юли 2005, София)
Няма значение колко дузини лекции сме изслушали, има значение колко от тях сме разбрали. Вярно е, че Бхакти Йога започва със шраванам. От това можем да разберем, че дори Библията се основава на принципа на Бхакти Йога. Защото в „Апостолите” се казва, че „Вярата се поражда от слушането.” Вярата се поражда от слушането, от чуването. Съгласни сме, защото ако слушаме вярващи люде, вярата ни също ще укрепне. Тъй че всеки знае, че слушането е много важно. Но не е достатъчно, Упанишадите твърдят че не е достатъчно. Многото учене, многото изследване, многото слушане не стигат да се осъзнае Бога. Защото Той ще се разкрие единствено на ония, които избере. Въпреки това ние имаме известни задължения та да привлечем вниманието на Върховния. Препоръчва се да живееш така, че не ти да видиш Бога, да видиш Кришна – а по начин по който ТОЙ да те забележи. Чували сте това, нали? А осъществили ли сте го? Виждате ли, има разлика между слушане и правене.
Разбира се, Кришна наблюдава с внимателен поглед нашите действия. Въпреки всичко ако се стремим да живеем според Неговите желания, в Неговото настроение, ще приканим повече вниманието Му. Да се улови вниманието на някого има различни начини – може чрез обич, може и чрез оскърбления. Така че или станете велики бхакти, или големи демони; ще привлечете вниманието на Кришна и по двата начина. Защото каква била позицията на Камса да речем? Какви били делата му, какво вършел? Той мислел през цялото време за Кришна! Той през цялото време бил осъзнат за Кришна – бил в Кришна съзнание! Това достатъчно ли е? НЕ Е достатъчно! Трябва ви Кришна БХАКТИ, не просто Кришна Съзнание! Защото можеш да си осъзнат за Кришна дори по оскърбителен начин. Но трябва да стигнем до нежното, до любящото отношение.
Затова недейте да се удовлетворявате с Кришна Съзнание. Това е нищо! Нуждаем се от Кришна Бхакти! Кришна Съзнание е достъпно и за демоните. Чрез този процес можете да постигнете освобождение без проблем. Но према е запазена единствено за онези, които имат Кришна Бхакти.
Опитайте се да разберете какво имам предвид: не казвам да не се стремите да станете осъзнати за Кришна. Но трябва да се развиваме. Не става въпрос за теоретично съгласие че „да, Кришна съществува.” Трябва да дадем повече.
Правенето на пари не е равнозначно на Кришна Съзнание. Какво е било правилото в Гаудия Матх по времето на Бхактисиддханта Сарасвати? Преданите били изпращани навън, да просят така да се каже. Но просията по онова време не била ограничена… Искам да кажа, била е ограничена, но ограничението се поставяло не за минимум, а за максимум. Те имали право да приемат едва няколко пайса; дори една рупия не можели да приемат от едно място. Само няколко пайса. Така че по онова време просията НЕ била с цел да се събират пари! Но за да се осъществи това желание – върви от врата на врата и раздавай някакво духовно послание, под претекста че молиш за малко милостиня.
Кали-юга напредва бързо. По-малко от сто години са минали, а системата на много места се е променила. Понякога сумата на дарението е ограничена, но откъм минимум стандарт. Веднъж чух, че някой искал да даде на бхактите рестото си. Обаче бхактата отвърнал: „Не, ние не приемаме монети.”  Такава е промяната във времената. Времената се менят. Затова не бива да смесваме нещата, не бива да грешим: Кришна Съзнание НЕ Е равнозначно на правене на пари. Каквото и да ви дават, трябва да го приемете – малко или голямо, няма значение. Трябва да сте независими. Добро или лошо, малко или голямо – каквото и да дойде при вас, приемете го с леко сърце.
Но както и да го извъртаме и обясняваме – нещо трябва да дадем на Бога. И не става въпрос за проценти, за количества, за много или малко… не. Кришна няма нужда от това. Но НИЕ имаме нужда да се научим да даваме. Казано е, дори да нямаш нищо, дай малко пепел. Защото трябва да практикуваме даване, споделяне, подкрепа. А да се откажеш от плодовете на труда си е доста тежко. Ние сме привързани. И не става въпрос да се отречем само от парите, от всичко трябва да се отречем. В ковчега няма джоб. Не можете да отнесете нищо със себе си. Каквото не сте дали, ще ви бъде отнето. Нека по-добре да го дадем сега, вместо да го изгубим по-късно.
Така че не забравяйте, не е въпросът в парите, а във връзката.
Дори в днешно време в Индия хората са готови да дават, да споделят онова което имат. Веднъж наблюдавах една много възрастна и много бедна двойка. Живееха в съвсем тясна стаичка и храната им за деня беше малка купичка сабджи и две чапати. И един ден видях как те дадоха половината сабджи и едното чапати на някакво куче, което дойде при тях. Това ми разтопи сърцето, доколко са готови да споделят онова което имат. Нямат нищо, но пак да готови да го споделят. ТОВА е което трябва да научим – да споделяме каквото имаме. Очевидно не става въпрос за пари. Защото това е най-лесния начин – да дадеш на някой пари и да не го погледнеш повече. Така ли е? Колко по-трудно е да приемеш някого в живота си? Да отвориш вратата си за някого –ела и живей с мен! Това е истинско отречение, това е истинска посветеност – а не просто да се плащат някакви сметки.
И тъй, трябва да се научим как да даваме, как да споделяме онова което имаме. Това ни помага да се тренираме: „Трябва да давам, давам, давам – и накрая отдавам всичко на Бога, дори самия себе си.”


Leave a Reply