Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Представете си, че тропате на дверите на Голока и пазителят, Гопешвара Махадев, ви казва: „О, много хубаво, че си дошъл, но моля те, отговори на три мои въпроса. Колко стихове от „Гита“ си научил?”

„Николко. Бях научил няколко, но съм ги забравил.”

„Добре, провали се. Вторият ми въпрос: колко време от живота си си прекарал в предано служене?”

Ако сме се присъединили към мисията, когато сме били на 20, това означава, че сме пропуснали 20 години предано служене. Ще са ни нужни още 20 години, за да постигнем баланс 50:50. А само си представете какво става, ако сте се присъединили към преданите, когато сте били на 50! Дълго време ще ви е необходимо, за да постигнете този баланс 50:50. Какво да говорим за дните, когато сте в мая, макар и да сте се присъединили към мисията.

И третият въпрос на Гопешвара Махадев: „Кой е твоят идеал в духовния живот? Кого следваш?”

„Моя ум!”

„Добре. Тогава се връщай.”

Само три въпроса. Затова моля ви, научете нещо. Поне нещичко трябва да научим. То може да промени съзнанието ни, да пречисти нашето съзнание.

Разбира се, чистата вяра не зависи от информацията. Тя не е въпрос на информация. Нашето спасение зависи от чистотата на сърцето ни. Защото Кришна може да просветли дори най-големите глупаци, да им вдъхне пълно и съвършено знание. Това е възможно; при все това, добре е да следваме практиката, добре е да следваме напътствията. Това трябва да е естествена наклонност за нас – да учим, а също и да прилагаме на практика. Да научаваме, да слушаме за качествата на Кришна; а как можем да приложим това на практика – като им се възхищаваме.

Така че това „да се отличаваме с притежаване на знание”[1] означава да се отличаваме с изпълняване на служенето си. Трябва да сме дълбоко убедени, че извършвайки своето малко-малко служене, можем да осъществим всичките си духовни цели и стремежи.

Следващата характеристика е „Постоянно да общуваме с учените предани и да обсъждаме заключенията на Ведите с възвишени люде”. Виждате, такива са качествата на възвишените хора, издигнали се до позицията шанта-раса.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 35