Archives

Calendar

April 2021
M T W T F S S
« Mar    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




43156441_1965409033521322_1259283844251516928_n

(от лекция на Свами Тиртха, 23.07.2016 вечер, София) 

(продължава от предишния петък) 

Веднъж имаше едно много мистично преживяване. Беше дошъл един свами от Индия да проповядва. Даде много стандартна лекция, описваща всички трудности на материалния живот. Това е много популярна тема, тъй като всеки я разбира. Междувременно един от нашите бхакти се бе замислил вътре в себе си: „Как мога да уловя Кришна в сърцето си?” Тогава си спомни разказаното от нашите ачарии, че има само едно място, откъдето Кришна не може да избяга – това е затворът на сърцето. Тъкмо в същия миг посетителят започна да разказва същото: „Ако искате да уловите Кришна, трябва да направите много хубав затвор в сърцето си.” Мистично! Мислиш си за нещо и лекторът подхваща същата тема.

Така че срещите с божественото не са чак толкова далеч от нас. Те са само на една крачка. Обаче тази крачка винаги остава. При все това трябва да започнем да тичаме. Това е гонитба. Но ако искате да имате успех в гонитбата, трябва да промените посоката ѝ – не вие да тичате след божественото, а божественото да тича след вас. Това е истинското нещо. Търсене с обич на изгубения слуга – такова е нашето разбиране за Върховния Бог. Той е толкова състрадателен, толкова преливащ от любящи чувства, че жадува да споделя. Затова и е измислил това усещане за раздяла. Той иска да среща новодошли. Казват, че понякога на Кришна му омръзват отдавна дошлите. Нужни са Му нови лица. А няма как да се срещнем, ако не сме били разделени, нали? Ако си винаги там, ти си като шкаф – все там си си, неподвижен. Нуждаем се от раздяла, за да се съберем отново. Това е пурва-рага. Когато сте разделени, копнеете за срещата. А когато се срещнете, изпитвате горчива капчица страх от раздялата. Познато ли ви е това усещане? Когато всичко е толкова прекрасно, но при все това имате този мъничък страх: „Колко дълго ще е така? Сега, в този миг, чувствам екстаз. Но ще дойде следващият миг и ще изгубя този екстаз – защото ме очаква свръх-екстаз.” Виждате, животът в преданост е пълен със загуби, винаги губите. Губещи сте. Губите настоящия миг на дълбок екстаз, за да дойде по-дълбок екстаз.

 

 



Leave a Reply