Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2019 сутрин, София)

Днес бих искал да започнем да говорим с вас по една важна тема, това е лотосът на сърцето. Често пъти като чуем за сърцето, сме емоционални или сантиментални. Но трябва да сме много наясно с този слой на човешкото съществуване. Защото това е врата към по-висшата божествена реалност; затова трябва да сме много конкретни и да го разбираме правилно. 

Моля ви, не се облягайте на олтара. Ние трябва да поддържаме храма, а не да се облягаме на олтара. Съгласни ли сте по тази тема? Нямам предвид поддържането или облягането – то е очевидно. Не ви искам съгласието, трябва да го приемете. 

Но добре, нека се спрем за малко на този въпрос. В добри времена идваме в храма. Това е по-добрият случай; ако сме в много добър период, тогава въобще не ходим в храма – тогава е време да се наслаждаваме на живота си. Обаче когато сте в беда, незабавно намирате пътя към храма, нали? И очаквате оттам помощ, подкрепа, насока. По някакъв начин това е нормално, няма проблем. Обаче ако не подкрепяте духовните центрове когато сте в добро положение и възможности, тогава защо очаквате някой да ви помага, когато сте в нужда? Ние всички очакваме помощта; но моля ви, бъдете готови да дадете и подкрепата си. Това е разумно. Храмът е като общ водоем от взаимопомощ и божествени благословии. Всеки може да си гребне чаша от тази нектарна вода. Но моля ви, освен това и наливайте. Защото когато сте в нужда, можете да дойдете. Когато не можете да дадете, тогава може да вземете. Ала когато можете да дадете, когато можете да участвате, моля ви, направете го! Ще дойде време да сте в нужда; или други да са в нужда. Нека събираме сега, за да можем да споделяме после. 

Опитайте се да имате такова разбиране за единност, това е като самоподдържаща се общност. Ако съм сам, трябва сам да решавам всичките си житейски проблеми. Но ако се науча как да съм член на единна общност, тогава силите ми се умножават. Не е ли хубаво чувство да имаш приятели, когато си в нужда? Хубаво е; затова участвайте и като помощници, не само като получатели. Недейте да забравяте този принцип. 

Ако организирате голямо събитие, да речем 200 души дойдат на вечерната лекция, и ако един човек трябва да финансира прасадама, това е трудно. Но ако 100 човека участват във финансирането, а 200 човека участват в получаването, тогава не е кой знае какво. Защото ако сме единни, силите се умножават. Ако сме разделени, дори силните способности намаляват. Затова моля ви, бъдете единни! Не с някаква материална цел, а в духа. 

И така, да поговорим ли за сърдечното ниво в живота на хората? Шяма Туласи, кажи ни нещо за сърдечната чакра. 

Шяма Туласи: Тъй като е между по-ниските и по-високите чакри, тя е мястото, където се срещат материята и духът. И до степента, в която човек е способен да се вслушва в своята сърдечна чакра, до тази степен той може да танцува танца на живота.

Свами Тиртха: О, аз помислих да танцува в мисията на Махапрабху. Добре, благодаря ти. Това е много важна информация, която даваш. И всъщност разкрива основната човешка природа. Долната страна е малко инстинктивна. Горната страна е малко прекалено интелектуална. Можем ли тогава да кажем, че ние, човешките същества, сме инстинктивно интелигентни или интелигентно инстинктивни? Или пък можем да кажем, че сме малко животно, малко ангел – нещо между двете? А пък тази пресечна точка ще отсъди дали едната или другата страна ще доминират. Така че мисля, ти даде много задълбочено обяснение. Което означава, че емоционалната идентичност, емоционалното его на човека ще реши дали той е животно или ангел. Затова е нужно да култивираме това емоционално ниво, да го пречистваме все повече и повече. Защото инак инстинктите ще хвърлят сянка върху нашата емоционална самоличност.

(следва продължение)