Sharanagati

Много пъти сме говорили за различните типове жертви – с какво може да се служи на Бога. С парите, с думите, с мислите и в крайна сметка със самия си живот. Но жертвата трябва да се извършва по правилен начин. Защото класическата дефиниция за жертва е нещо да бъде извадено от светска употреба и да бъде посветено в служба на Бога. И обикновено това нещо се унищожава, за да не бъде използвано от никой друг; или самото приношение предполага унищожение на предмета. Но това унищожение не бива да се извършва физически. Значи ако искате да поднесете тялото си в служба на Бога, не бива да го погубвате. Или ако искате да дадете дарение на Бога, не бива да изгаряте парите си, по-добре е да ги пуснете в кутията за дарения. Трябва да сме достатъчно интелигентни да разбираме как се правят жертви.

Но окончателната жертва е да дадем себе си. Когато вече не искам да съм сам и независим, но съм готов да бъда с Теб като Твой вечен отдаден слуга. Не чувствам никаква независимост. Аз съм Твоя отдадена душа. Кажи ми какво желаеш от мен? Ще го сторя. Обаче Ти ще трябва да се грижиш за мен, понеже съм се отказал от своята независимост. Завися изцяло от Теб. Така че аз ще си върша моята работа, но и Ти трябва да свършиш своята. От това разбираме, че безкористната посветеност и саможертва е любовно действие. Акт на любов.

Какво друго бих могъл да кажа за жертвата! Жертвата е много висш принцип. Думата има горчив вкус, защото ние обикновено искаме да се наслаждаваме, а не да жертваме. Още по-малко пък бихме искали да бъдем пожертвани. Но от такова настроение и от такава отдаденост идва огромна сила.