Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Садху-санга има някои изисквания. Истинската садху-санга има три качества – спомняте ли си? Какви са квалификациите на истинската садху-санга? Първото е: една и съща школа. Разбира се, това зависи от виждането ни – колко обширна е нашата школа. Ска̀лата на разбирането за школата варира от краен фанатизъм до духовна проституция. В началото определено е препоръчително стриктно да се стремите да следвате базисните напътствия. Защото иначе, ако още отначало тичаме тук и там, без съмнение ще се объркаме!

Но спомнете си какво казваше Шрила Шридхара Махарадж: отначало виждате цялата Хималайска верига, а сетне ще се установите на едно конкретно място. По същия начин, „моята школа” означава тази мъничка хижа, която сте намерили в Хималаите, но включва и цялата планина.

Тогава идва следващият въпрос: доколко универсален е нашият подход, доколко всеобхватен е процесът ни. Замисляли ли сте се някога за това? Бхакти някакъв индийски култ ли е? Или всеобхватно отношение към висшата любяща реалност? Ако е индийски култ, нямаме шанс. Ако е универсален подход, бихме имали някакъв шанс. Виждате ли разликата в отношението; какво е вашето разбиране? Трябва да развием виждането си едновременно и в двете посоки, понеже това, което ни казват учителите ни, е толкова специфично! И в същото време, ако сме неспособни да оценим красотата и несъмнените духовни резултати на другите процеси и религии, значи сме слепи. Така че трябва да сме много фокусирани и същевременно с много отворен ум.

Знаете, обикновено казват, че има два типа хора: едните са преданите, а другите… Обикновено как довършват изречението? Коренната форма е „съществуват предани и демони”. Но по мое разбиране това е доста тесногръдо. По-добре да развием виждането, че съществуват преданите и перспективните предани, бъдещите предани. Защото тогава ще откриете едно широко поле за проповядване – да имате нови братя и сестри, нови приятели в духовната практика.

Така че „една и съща школа” в един смисъл означава конкретният ни, донякъде специфичен път и в същото време е нужно да намерим общата платформа с всички онези, които се стремят да търсят Бога и да развиват духовно съзнание. И така, първата квалификация е една и съща школа.

Каква е втората? Втората е: едно и също настроение. Същото настроение – това вече е специфично! Вкусът на дома си е домашният вкус. Понякога се налага да идем на ресторант. Няма проблем, но след това се връщаме към домашния вкус. И когато сте на ресторант, възклицавате: „Леле, какъв превъзходен готвач! Какъв луксозен вкус, направо е като оргия от наслада.” Но след това идете си у дома и се задоволявайте с малкото.

И така, „едно и също настроение” означава този толкова специфичен вкус, който идва от култивирането. То е както се избива масло – избиване на процеса, избиване на живота ни. В домашна обстановка, можем да кажем. А това, без съмнение, е специфично. Така че това е второто.

А третото е: по-висше общуване. Садху-санга означава по-висше общуване. И така: една школа, едно настроение и по-висше общуване – това е истинска садху-санга. Тогава можете истински да я оползотворите. И в такава среда е добре да продължавате да учите, понеже тогава ще срещнете своя възлюбен Бог.

Ето затова садху-санга не е чаено парти. Трябва да пазим като визия в ума си, че това е нещо свято и да го ценим като такова. Кришна ми е изпратил тези предани, за да им служа, а не за да ги критикувам.

(следва продължение)



Leave a Reply