Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 28 май 2006, София)
Докато не знаем, трябва да питаме. Ако знаете – също питайте, защото може и да грешите. Понякога сме много уверени да вършим нещо, което е напълно погрешно. Прекрасен пример за това е когато един гопал масажирал нозете на Кришна. Започва да масажира левия крак. Прави го вече половин час, един час. Кришна дреме. И момчето си мисли: „Вече от цял час масажирам левия крак на Кришна, стига толкова. Ще премина на десния.” Защото е напълно уверен, че това е правилният начин. И той спира да докосва левия крак на Кришна и минава на десния. Тогава Кришна не мига се събужда и казва: „Не, върни се на левия.”
Така и ние понякога сме много решителни и много добре знаем какво да правим. Все пак проверете. Всъщност всичко в духовния живот трябва да се върши под ръководство. В нашата линия не е така, че отиваш в някой магазин на Лой Базар, купуваш си мурти и започваш да го обожаваш. Не! Това трябва да стане под грижите и напътствията на духовен учител. Както толкова много неща. Защото във Вриндаван, въобще навсякъде в цяла Индия можете да немерите толкова мурти колкото ви се ще. Но това не е колекция от статуи. Тъй че под грижите и водачеството на духовния учител трябва да извършваме служенето си.
Защото сме много хора, бхактите са множество различни личности с разнообразни идеи. Затова трябва да има някой, който да фокусира всичко това. Ако всеки тича след собствените си прищевки, ще настъпи хаос. А вместо хаос ние се нуждаем от космос, от ред. А той именно се осигурява от това настроение – че винаги се съветваме и винаги искаме благословии за всяка дейност, която искаме да извършим.
Сега послушният ученик разбира, че трябва да иска благословии на ВСЯКА крачка. И така, той чука на вратата на духовния си учител: „Мога ли да си измия зъбите? Ще ми дадеш ли благословиите си за това?”  А гуру го изпъжда: „Изчезвай оттук, негоднико! Недей да смущаваш практиката ми. Глупчо такъв, не знаеш нищо!” Тогава следващото заключение е – Гурудев каза да не го питам. И започваш да действаш на своя глава. И когато вече си съсипал ашрама, следващия път гуру идва и пита: „Каква я свърши, сине мой?” „Ами всичко пропадна, хората спряха да идват, разочаровахме ги и т.н… обаче нали разбираш, не исках да те притеснявам.” „Глупчо, никога не питаш какво да направиш.”
Тъй че не бъдете прекалено обсебени от собственото си мнение. Веднъж например, Шрила Прабхупад пътувал заедно с няколко бхакти. И нали знаете, обичайно в присъствието на духовния си учител бхактите са сдържани, стараят се да се покажат много добри, много смирени, проявяват всички добри качества. Тъй и този бхакта мантрувал много тихичко. Прабхупад му казал: „Силно!” И той започнал „Харе Кришна…” Прабхупад пак казал: „Казах ти, мантрувай СИЛНО!” И след известно време нашият приятел започнал да крещи високо. Тогава Прабхупад му рекъл: „Хей, защо ме притесняваш с този шум?” Така че понякога дори когато следваме съвета на духовния учител, можем да направим някои грешки. Започваш да мантруваш тихо – той ти казва „силно:; започваш силно – той ти казва „престани!”
Защо се получава така? Нима духовният учител е глупак, който не знае тихо ли, силно ли е по-добре? Той много добре знае. Но ВИЕ не знаете какво да правите и как да го правите добре. Затова той прави каквото е по-силите му с различните видове пациенти.
Най-напред трябва да разберем възможностите и границите си. Трябва да изследваме и да проумеем основните принципи на общността, а също и на философията. А когато узнаем тези базисни неща, трябва да ги прилагаме. Но всеки път, когато искаме да направим нещо друго, молим за благословии. Значи – не по прищявка, а под закрила, под благословия.
Докато не сме се доверили напълно, винаги искаме да знаем защо. Но имаме ли пълно доверие можем да сме сигурни, че каквото и да идва към нас от Бог или от Учителя ни е за наше добро. И дори и в момента да не го разбираме, по-късно всичко ще ни се изясни.
Но това приемане на всичко, което идва свише, е много опасно. Ами ако ме измамят? Ами ако съм фанатичен, сляп последовател и греша? Но считам, че един истински учител не би бил удовлетворен да има зомби около себе си. Разбира се, можем да задаваме въпроси, няма проблем. Защото ако се нуждаем от повече разяснения, трябва да ги поискаме. Но ако имам пълно доверие, тогава мога да кажа „да” дори в случай, че не разбирам нищо. Но понеже досега съм си доказал, че каквото и да е идвало свише е било за мое добро,  по силата на това доверие мога да кажа „да” и на следващата стъпка.
Но в смисъл че трябва да вложим цялото си внимание, че трябва да вложим всички способности които притежаваме, съм напълно съгласен че питането, разбирането, анализът също трябва да бъдат приложени в служенето. Не забравяйте, когато Шрила Шридхара Махарадж отишъл в Гаудия Матх, институцията на бъдещия си духовен учител, той си рекъл: „О, това за което те говорят е напълно отвъд способностите на моето разбиране, на интелигентността ми. Затова ще използвам ЦЯЛАТА си интелигентност за да се доближа към тази истина.” Тъй че смятам, това е правилното приложение на интелигентността – не за да се съмняваме в авторитета, а да я използваме да се приближим към него. Моля ви, запомнете това. Много е важно.


Leave a Reply