Sharanagati

Въпрос на Ямуна: Връзката между Арджуна и Кришна не е ли същата като между гуру и ученик?

Тиртха Махарадж: Да, всъщност връзката между гуру и шишя (ученикът) е много божествена. И ти си права, това е като покана. Получили сте покана от своя Гурудев: “Защо не се присъединиш към танцуващата група на ваишнавите?” Тогава започвате да се опъвате: “О, Гурудев, обаче аз не знам санскрит.” Гурудев казва: “О, това няма значение!” “Ама аз не знам песните в песнопойката.” Гурудев казва: “Няма проблем, това е само за след второ посвещение.” Но тогава изваждате последното смирено възражение: “О, Гурудев, не съм достоен.” И очаквате, че вашият Гурудев ще каже: “О, не, не, напротив, имаш всички качества.” Но за да строши духовния ви фалшив егоизъм, гуру ще рече: “Да, не си достоен.” И тогава ще започне този нищо и никакъв процес на разрушаване на фалшивия егоизъм. Миналия път някой попита: “Не може ли фалшивото его да бъде унищожено по лесен, лек начин?” Обаче според мен…

Така или инак, това е покана за танц. Затова трябва да се доближим до същината. И навярно ще допуснем много грешки. Въпреки всичко, трябва да продължаваме със своята практика. Ако учителят ни е доволен, всички се чувстваме в безопасност. Ако не е доволен, трябва да се опитаме по-добре да вникнем какъв е проблемът. Но при всички случаи никога не бива да забравяме, че гуру не се гневи на нас, а заради нас. Разликата е огромна. Докато гуру крещи по вас, значи има някаква надежда. Престане ли да крещи, всяка надежда е изгубена.

Но знаете ли, тази покана наистина е много специална. Гурудев също винаги говореше от някакво друго ниво. Много пъти не можехме да разберем за какво говори. Идеите струяха от него като от извор.

Преданото служене е танц. Ритъмът на този танц е възпяването на маха-мантрата. А мелодията понякога разбива сърцата ни. Движи се на вълни и кръгове. Големи късметлии сме, ако сме поканени. И случаят ни е подобен на този на Арджуна; макар да идваме с цялото си инатене и аргументи, изгубили сме. Безнадеждно сме изгубили, още от самото начало.

А понякога Гурудев има много странни идеи. Например: “Можеш ли да ми построиш къща?” “Да, Гурудев, мога да ти построя къща.” Идваш с ключовете на готовата къща: “Гурудев, готов съм с това служене.” Тогава той казва: “Би ли разрушил тази къща заради мен?” Отвръщаш: “…Да, Гурудев, както искаш.” Връщаш се и казваш: “Готово, Гурудев.” Тогава той казва: “Можеш ли да ми построиш къща?” “Да, ще го направя.” Връщаш се с ключа: “Гурудев, изпълних това служене,” а той: “Би ли разрушил къщата?” Шестнадесет пъти гуру разрушавал къщата. Само си представете себе си в подобна ситуация. След шестнадесетия път ученикът попитал: “Гурудев, може ли един въпрос?”

Ямуна: Колко е смирен! Чак на шестнадесетия път!

Тиртха Махарадж: Това се случва в древна Индия, Ямуна, а не през двадесети век в България. И така: “Гурудев, на теб трябва ли ти тази къща?” А гуру отвърнал: “Не. Обаче исках да разбера дали на теб ти трябва.”

Така че… Гуру ни помага да станем безкористни.

Или друг красив пример – когато веднъж Гоура Кишора дас Бабаджи посетил Бхактивинода Тхакура. Гоура Кишора дас Бабаджи бил много отречен, много посветен и съсредоточен в своето мантруване и дълбоки медитации. Но веднъж имало страшна буря в Навадвип и посред нощ някой почукал на вратата на Бхактивинода Тхакура. Той отворил и вън стоял Гоура Кишора дас Бабаджи. Те имали много съкровена връзка, Бхактивинода се отнасял към Гоура Кишора като към гуру. Но разбирате ли, малко необичайно е посред нощ, по време на буря, някой да ти тропа на вратата. Гоура Кишора попитал: “Да ти се намира един картоф?” Бхактивинода казал: “Чакай малко, ще потърся. Да видим…” Той претърсил къщата и намерил един единствен картоф. Занесъл го на Бабаджи Махарадж и казал: “Ето моя картоф.” Той го взел и си тръгнал.

Само си представете себе си: спите, сънувате Радха-Кришна лила и Гурудев идва: “Имаш ли картоф?” Доста необичаен въпрос за посред нощ! А след това си тръгва с картофа – това е дори още по-необичайно.

Бхактивинода започнал да се чуди: “Какво става? Какъв е този специален екстаз на Бабаджи Махарадж?” Ала сетне заключил: “О! Може би съм бил привързан към моя картоф. Той е дошъл да ме избави от тази привързаност.”

Така че моля ви, семейства, поне един картоф трябва да имате на склад – в случай, че духовният ви учител потропа на вратата ви, трябва да имате какво да му дадете.

Ямуна: За какво му е бил картофа?

Тиртха Махарадж: Не, въпросът беше в отърваването от привързаността.