Archives

Calendar

February 2023
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Цар Рахугана продължи: „Ти каза: „Не съм изтощен от усилието.” Макар душата да е различна от тялото, съществува умора поради телесното усилие и тя изглежда като умора на душата. Когато носиш паланкина, неминуемо има усилие и за душата. Такова е моето предположение. Също така каза, че външното поведение, което се проявява между господар и слуга, не е действително, но макар и да е недействително във феноменалния свят, следствията на този феноменален свят наистина могат да въздействат на нещата. Това е видяно и изпитано. Като такива, макар материалните дейности да са непостоянни, не може да се каже, че са неистински.[1]

Виждате, преди отношението беше на господар към подчинен – царят беше готов да накаже слугата, задето носи паланкина не както трябва. Това е еднопосочно общуване – „Аз заповядвам, а ти изпълняваш”. Но когато Джада Бхарата също взе думата, казвайки: „Много добре! Въпреки че нито ти си цар, нито аз съм слуга, щом ти харесва, добре, играй си на цар!” С това смирено и толкова смислено мнение той просто смачква гордостта на царя. Не точно гордостта, а усещането за царска позиция. Тогава започва друг вид общуване, философска дискусия. „Ти каза едно, но аз смятам друго. Онова беше твоето мнение, а моето е следното.” Това е много изискан метод за водене на духовен дебат.

„Цар Рахугана продължи: „Мой скъпи господарю, ти каза, че обозначения като телесна пълнота или слабост не са характеристики на душата. Това е невярно, тъй като обозначения като болка и наслада несъмнено се чувстват от душата. Можеш да сложиш гърне с мляко и ориз на огъня и те автоматично се подгряват едно след друго. По подобен начин и телесните страдания и удоволствия влияят на сетивата, ума и душата. Душата не може напълно да се откъсне от тази обусловеност.[2] Много добре обосновано. С последното изречение едва ли можем да спорим – че душата не може да бъде напълно откъсната от обусловеността.

„Мой скъпи господарю, ти каза, че отношенията между царя и поданика или между господаря и слугата не са вечни, но макар подобни връзки да са временни, когато някой заема позицията на цар, негово задължение е да управлява гражданите и да наказва онези, които не се подчиняват на законите. Като ги наказва, той учи народа да спазва законите в държавата. И отново, ти каза, че да се наказва глухоням човек е все едно да се предъвква дъвканото или да се смила смляното – т. е. че няма полза от това. Ако обаче човек е зает с изпълнението на своите предписани задължения, наредени от Върховния Бог, греховните му дейности несъмнено намаляват. Затова ако някой насила е принуден да изпълнява дълга си, той се облагодетелства, тъй като така унищожава всичките си греховни постъпки.

Нещата, които каза, ми изглеждат противоречиви. О, най-добър приятел на несретните, аз извърших тежко престъпление, като те оскърбих. Бях се надул от лъжлив престиж, понеже съм в тяло на цар. Така без съмнение се превърнах в оскърбител. Затова те моля за добрината да сведеш над мен поглед поради безпричинната си милост. Ако го сториш, ще се избавя от греховните последици на обидата, която ти нанесох.[3]

Тези два стиха изглеждат противоречиви. Понеже преди царят бе казал: Ако някой изпълнява предписаните си задължения, дхарма кармичните последици се елиминират”. А тук той казва: „Но ако действам като цар, опитвайки се да властвам и да те гълча, може да те оскърбя и така да си създам нова карма.” Какво трябва да се прави тогава? Да се придържаме ли към своята дхарма или да не се придържаме? Ако изпълняваме предписания си дълг, това ще елиминира ли проблемите ни или ще създаде повече проблеми? Къде е решението? „Животът е толкова сложен! Моля ви, някой да ми каже какво да правя!”

Затова е нужно да стигнем до духовното ниво. На относителното ниво нямат край въпросите и проблемите. И не можем да елиминираме един проблем чрез друг. Особено в настоящата епоха се занимаваме с толкова много ненужни дейности. Наричат се угра-карма – толкова много странни, негативни, плашещи занимания. Понякога животът ни, заниманията ни, професиите ни са толкова нереални, сякаш плаващи във въздуха. Днес огромно множество хора работят в IT сектора. Сигурен съм, че ако Кришна се бе появил в днешно време, Той нямаше да говори на воин, а на IT мениджър, защото повече подхожда на съвремието. Но знаете ли какво е определението за IT инженер? Не знаете. Той е някой, който решава проблеми, които не биха съществували ако нямаше компютри. Та такава е нашата реалност – решаваме проблеми, които всъщност не съществуват.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.10.21

[2] „Шримад Бхагаватам”, 5.10.22

[3] „Шримад Бхагаватам”, 5.10.23-24



Leave a Reply