Sharanagati

Въпрос: В една лекция Садху Махарадж каза, че трябва да преминем оттатък религиозността. Бихте ли поговорили за тази съвсем тънка граница между религиозност и духовност?

Тиртха Махарадж: Тънка!? Огромна е, разликата е огромна! Религиозен можеш да станеш чрез практикуване на яма-нияма. Яма-нияма – това е за и против, какво трябва и какво не трябва да се прави – основните принципи. Следваш ли основните принципи, хората ще си рекат: “О, той е набожен човек.” Макар че това не е набожност, това са елементарните принципи на човешкото съществуване. Да практикуваш ахимса (ненасилие), себеконтрол, да си набожен – в смисъл да почиташ Бога – това не е религиозност, не е нещо възвишено, съвсем елементарно е. Но живеем в епоха, в която и това е много висше. Би следвало да е основно, но е нещо, което трябва да се постигне.

Ала можем да разгледаме въпроса на базата на разликата между религия и вяра. В много случаи хората считат, че религията е просто съхранението на дадена култура. Да се запазят определени ценности. Което е наполовина вярно. Ние трябва да развиваме и тази страна на процеса – така да се каже да приемем в културата си някои нови практики. Например да отдаваме почитания, да боготворим Кришна по определен начин – съществуват множество културни елементи, които са външните формалности на този религиозен процес.

Формата и същината не са чак толкова различни, но има някои разлики. Защото вярата не е просто съхраняване на определени културни ценности. Какво е вярата? След като бхакти е развиване на науката за Бога, в една наука би трябвало да има дефиниции. И тъй, каква е дефиницията за вяра – че служейки на Бога, служейки на Кришна, удовлетворяваш всички останали нужди, които се изискват от теб. Такава е основната дефиниция за вяра. Но това е таттва. А каква е раса дефиницията? Винаги има две страни: таттва и раса. Таттва е истината, която понякога е малко… не бих я нарекъл „суховата”, но раса е по-сладостна. И раса дефиницията за вяра е: онзи вечно нарастващ естествен инстинкт в сърцето, който те обвързва с вечното желание за божествено и екстатично служене на Кришна. Съжалявам, не мога да го повторя. Защото това е раса, а знаете, раса е спонтанна. И тъй, такава е раса дефиницията. Трябва да медитирате много над нея! Това е разликата между религиозно и трансцедентално; между това да си религиозен и да имаш вяра – вечно нарастваща, жива вяра.

Въпрос: Религиозността, ако съм разбрал правилно, е степента, в която следваме някакви напътствия, някакви ритуали, но така да се каже сляпо, без пълно разбиране.

Тиртха Махарадж: Не, не, не! Това не е религиозност, а глупост. Да си религиозен означава винаги да се стремиш да спазваш правилата и забраните. Но това не е према! Према е екстаз! Према не е а, б, в. Према е като чаша вода. В пустинята. Напълно удовлетворяваща.

Ако сляпо следваш нещо, как би могъл да добиеш просветление?! Невъзможно е! Невъзможно! Сляпото следване никога не се подкрепя в шастрите. Кришна казва в „Бхагавад Гита”: “Търси, изследвай – и служи.” Изследвай! Кришна никога не казва: “Следвай Ме сляпо.” Повече от шестстотин стиха той обучава Арджуна “как трябва да Ме следваш.” И накрая завършва: “Сега ти казах всичко, сам прецени.” Той не казва: “Нямаш избор. Прави каквото ти казвам.” Макар много религии да се основават на това. “Давам ти тази заповед; не я ли последваш, с теб е свършено. Ще те изтрия от лицето на земята!” Кришна казва: “Аз ти дадох мнението си; ти решаваш.” Той е по-щедър. Защо? Защото знае какво ще реши Арджуна. Арджуна няма друг избор освен да рече: “Да, приемам!” Но, за да успокои вас, Той постъпва по този начин. Защото ако каже: “Ще правиш всичко, каквото ти казвам,” вие ще побегнете: “О, не мога да правя всичко, каквото ми казва!” Но по този начин Той просто ви хваща, улавя ви. Няма измъкване.

Ако някой се отнася към вас с нежност, с любов – не можете да избягате. Колкото и да се опитвате, не можете да избягате. Властта корумпира. Абсолютната власт корумпира абсолютно. Но любовта просто побеждава. А абсолютната любов побеждава по абсолютен начин. В това е славата, вечната победа на възпяването на святото име. То ще победи над всичко! Защото по този начин Чайтаня Махапрабху може да надвие демоничния ни манталитет. В това е нашата вяра.

Трансцедентално означава неповлияно от нищо материално. Религиозните хора имат желания понеже са в нужда. Нещо им липсва. Духовните хора също са изпълнени с желания. Но причината за желанията им не е усещането за липса, а чувството за споделеност. Те дотолкова преливат, че копнеят да споделят. На елементарното ниво желанието се поражда от нужда – да получиш. На по-висшето ниво желанието съществува, за да дадеш. Такава е разликата между това да си религиозен и духовен.