Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




trees

Мога ли да привлека вниманието ви: бъдете бдителни, защото молитвите се чуват! Затова премислете пак преди да започнете да се молите. Защото хората обичайно се молят за съвсем обикновени, незначителни неща. “Дай ми това, дай ми онова! Искам успех, искам съпруга, искам съпруг, искам деца, искам щастие…” толкова много неща искаме. Понякога ги получавате, друг път – не. Но това е много елементарен стандарт на молитва и на такова ниво няма кой знае какви опасности или препятствия. Защо? Защото или молите за незначителни неща, които няма да ви повлияят, или, ако Бог е много милостив, Той няма да ви даде вредните неща, за които копнеете.

Обаче тези молитви[1], които пеехте сутринта, това не е елементарното ниво на молитви от детската градина. Не, това е ниво следдипломна квалификация. Защото дори и тук да се споменава за някакво желание, то е “Моля Те, не ми давай нищо материално, а даже и нищо духовно да не ми дадеш, аз съм Твой безусловен слуга.”

Ако се замислим дълбоко върху смисъла на тези думи, трябва да ги приемем много сериозно, много съкровено. Защото ако казвате: “Не искам име, престиж и слава” или “Не искам последователи” молитвите ви ще се сбъднат. Затова внимавайте, като се молите: “Моля Те, Кришна, заеми ме в служене на Теб!” Той идва с някакво служене, а вие казвате: “Точно сега ли? И защо аз? Другите са по-квалифицирани, затова ако обичаш, вземи тях.”

Така че молитвите се чуват. Трябва да сме много внимателни с нашите молитви.

Но някои много съществени, позитивни учения също са включени в тези молитви, например тринад апи суничена[2] – бъди по-смирен от стрък трева. Това реалистично ли е? Малко е висше. Малко е висше да си толкова нисък като стръка трева. Въпреки всичко, това трябва да е нашата молитва. И защо стръкчето трева е велик пример за нас? Защото то никога не се противи, дори да бъде стъпкано, никога не отвръща на удара”. Ала в този свят на свободна конкуренция “никога да не отвръщаш на удара” – това е пагубно послание. Много е опасно, защото тогава ще ви премачкат. Другите имат материален начин на мислене, вие се стремите да имате духовно отношение – ще си получите урока.

Но също трябва да станем и по-търпеливи от дърветата. А дърветата са много търпеливи; те са готови да ви осигурят сянката и плодовете си, а дори и да чупите клоните им за съчки, те ви ги дават. Те също са като духовен пример за нас. Появи ли се и най-малкият ветрец, започват да трептят. Защо? Защото това им напомня за сладкия бриз в планините Малая, носещ уханието на сандалово дърво. Дърветата би следвало да имат малко по-ниско ниво на съзнание от, да речем, хората. На тези нива на елементарно съществуване, съзнанието е по-скоро унифицирано, не е толкова лично. Казва се, че ако има болест в някоя гора, дърветата, които са далеч от гората, ще прихванат същата болест. Защото те имат това унифицирано поле на съзнание.

По същия начин по който дърветата по времето на Махапрабху или дърветата във Вриндавана си спомняли сладкия бриз, носещ аромата на сандалово дърво, и ние трябва да си спомняме, всеки път когато видим дърветата на Витоша, че ако те затрептят, това се дължи на техния екстаз. А кога вие ще затреперите от екстаз? Много сме далеч от примера на дърветата. Лек бриз – екстаз; силна доза духовно послание – нищо не се случва в нас.

И понякога дърветата са толкова безкористни, че е отвъд въображението. Те са готови да оставят някои от клоните си да изсъхнат и ги пускат на земята, за да ви служат. И само да ви дам намек колко преусложнено е ритуалното служене: има някои ритуали, при които за да сготвите, трябва да идете в гората, да намерите някакво определено дърво, след това да намерите клон, който е израснал в северна посока, изсъхнал е и е паднал на земята, да го вземете и да го използвате за готвенето. Само си представете ако трябваше да извършвате приношенията си с подобни находки – това е близко до невъзможното.

Затова Махапрабху е дал различна идея. “Бъди смирен като стрък трева, бъди търпелив като дърво и тогава ще си способен да възпяваш светите имена.” С тази идея Той е дал ключа към решението. Нашето смирение и нашето търпение трябва да имат цел – да възпяваме светите имена, да зовем Бог чрез името Му. Така че молитвите се чуват.

Някои хора смятат, че молитвите са нещо старомодно, може би подходящо само за бабичките по храмовете. Но трябва да ви кажа: Не, това не е отживяла практика. Нека направим революция в молитвите! Макар да не съм тип революционер, но в това отношение, да, трябва да направим голяма промяна в навиците да се молим.

И тази голяма промяна е отразена в последния стих. “Независимо дали ми даваш нещо или не, аз съм Твой слуга. Безусловен слуга.”[3] Докато поставяме условия, това не е истинско постижение.

[1] Молитвите „Шикшащака”

[2] Шикшащака 3

[3] Шикшащака 8



Leave a Reply