Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 14.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Целият сготвен ориз беше натрупан върху листа палаша, които бяха разпръснати по земята върху нови платове. Върху купчината сготвен ориз имаше купчини чапати, и всички зеленчуци и течни зеленчукови ястия бяха поставени върху различни съдинки около тях. Купи с кисело мляко, прясно мляко, мътеница и шикхарини, сладък ориз, сметана и твърда сметана бяха наредени около зеленчуците. По този начин беше проведена церемонията Аннакута и Мадхавендра Пури Госвами лично предложи всичко на Гопала. Много делви бяха напълнени с ароматизирана вода за пиене и Бог Шри Гопала, който  беше стоял гладен много дни, изяде всичко, което Му бе предложено. Въпреки че Шри Гопала изяде всичко предложено, все пак, при досега на Неговата трансцендентална ръка, всичко остана както преди.”[1]

Вечна слава на Всевишния, че нещичко остава. Веднъж моите скъпи духовни братя бяха наистина смаяни. Те занесоха голяма чиния с приношения на Кришна, казаха мантрите и изчакаха докато Богът се нахрани. И когато главният пуджари се върна, той каза: „Чинията е празна! Кришна е приел всичко, изял го е.” Тогава останалите в кухнята отвърнаха: „Абе ти пак си забравил да сложиш храна в чинията.” Но няма как да знаем! Кришна може да се нахрани и да остави всичко там. А дори и да не Му дадете порция, Той може да я приеме и да е напълно удовлетворен. Някои казват, че чудесата не са реални. Но аз казвам, че реалността е чудо.

“Как Гопала изяде всичко макар храната да си остана същата, бе  доловено по трансцендентален начин от Мадхавендра Пури Госвами; нищо не остава тайна за отдадените на Бога. Чудесният фестивал и поставянето на Шри Гопаладжи бе направено за един ден. Със сигурност всичко това бе постигнато чрез могъществото на Гопала. Никой, освен един отдаден, не може да разбере това. Мадхавендра Пури предложи вода на Гопала, за да си измие устата, и Му даде ядки индийски пипер за дъвкане. Тогава, докато се провеждаше арати, всички хора пееха „Джая, джая” („Вечна слава на Гопала!”). Подготвяйки почивката на Бога, Шри Мадхавендра Пури донесе нова кушетка, а върху нея разпростря нова покривка за легло и така ложето беше готово. Бе построен временен храм, като покриха леглото със сламени рогозки. По този начин имаше легло и сламена рогозка, която да го покрива. След като Богът бе положен да почива на леглото, Мадхавендра Пури събра всички брахмани, които бяха приготвили прасадама, и им каза „Сега нахранете обилно всички, от децата до възрастните”. Всички хора се събраха и седнаха да уважат прасадама, като си взимаха храна. Брахманите и жените им бяха нахранени първи. Тези, които взеха прасадам, включваха не само хората от селото Говардхана, но и тези, които бяха дошли от други села. Те също видяха муртито на Гопала и им бе предложен прасадам за ядене. Виждайки влиянието на Мадхавендра Пури, всички хора, събрали се там, бяха удивени. Те видяха церемонията Аннакута, която бе проведена преди това по времето на Кришна и която сега отново се провеждаше по милостта на Шри Мадхавендра Пури. Всички брахмани, които присъстваха на това събитие, бяха посветени от Мадхавендра Пури във ваишнавската вяра и Мадхавендра Пури ги включи в различни видове служене.“[2]

И така, церемонията Аннакута е като океан от храна. Мисля, че тази част от нашата традиция всички я харесват. „Философия? – О, твърде е сложно. Тапася? – Не, не, прекалено е трудно. Прасад? – Да! Идвам!”

Но поне сме способни да почувстваме привличащата сила на Господа по някакъв канал – няма значение какъв. Понеже е вярно – не можете да постигнете Кришна чрез сложни теории и философии. Не можете да уловите Бога чрез своите отречения, тапас. Докато вдигате само едната си ръка, това е половинчато решение. Ако вдигнете и двете си ръце, това е пълна отдаденост.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.72-77

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.78-87