Sharanagati

“Една от слушателките, млада жена на име Раса-бхавини, запита: “Сакхи, какво е рати?”[1] Това е загадъчен въпрос, защото ние не знаем какво е “сакхи”, какво е “раса-бхавини” и какво е “рати”. И така, “бхавини” е някой, който изпитва чувства, “бхава” означава чувства – “бхавини” е жена, която вкусва такива чувства. Раса-бхавини е жена, която вкусва чувства на раса – раса е връзката с Кришна. А “сакхи” значи приятелка, приятелка на жена. Понеже сме на посещение в матаджи ашрам, те се наричат една друга “О сакхи, о приятелко на Кришна!” И “рати” е божествена любов, привързаност, дълбока обич към Кришна. “Чувайки този въпрос, Према-бхавини отвърна: “Рати е кълнът на према.” Раса-бхавини леко се усмихна и отново попита: “Къде живее рати и към кого би трябвало да бъде изразена?” Према-бхавини бе вайшнави с опит. Многократно бе обсъждала тези теми и бе разбрала заключенията. Като чу въпроса на Раса-бхавини, сърцето й се разтопи в екстазна обич и неспирни сълзи бликнаха от очите й.”

Много пъти се питаме как да направим бхактите щастливи? Ето един съвсем простичък метод: задавайте верните въпроси. Ако задавате хубави въпроси, лекторът ще бъде в екстаз. Е, вероятно е да не може да чуете отговора, понеже той припада или му е трудно да говори от прилив на чувства, но настроението му ще се обогати.

“Тя заговори: “Сакхи, не намесвай земното съзнание в духовните въпроси. Това не е рати, за която си слушала в покварените сетивни дейности на развратниците. Рати в материалното тяло изгаря в крематориума заедно с трупа.” И тъй, на материалните желания много лесно може да се сложи край, те приключват заедно с тялото. “Тя не остава завинаги с теб. Рати, която изпитват в отношенията си мъжете и жените в този свят, е съвсем незначителна, защото насладата на тялото приключва щом с него бъде свършено. Живото същество е духовна душа, която притежава вечно тяло. В това вечно тяло всяко същество е стри, онази която доставя наслада, а Шри Кришна Чандра е единственият пуруша, или който се наслаждава.” “Стри” означава жена. Затова наричаме духовната душа „тя” или „нея”, защото по природа тя е слугиня на Кришна. Кришна е мъжкият аспект, а всички останали са слуги на неговото щастие. Кришна е пуруша, а всички други са пракрити. “Нуждите на материалното тяло трябва да бъдат намалени, а тези на духовното тяло да нарастват. Както женската рати, или любов, неотстъпно се втурва към мъжа, така и трансцеденталната рати на вечното женско тяло тича към Шри Кришна. Сърдечната похот за сетивни обекти се нарича рати. Но естествената страст на духовното тяло по Кришна е вечната рати на живото същество. Ако тази вечна рати не се прояви, тогава какъв е смисълът да изоставиш всичко – почит и уважение – за да живееш във Враджа?! Рати е естествена склонност. Тя е безпричинна. Тя се пробужда при вида на сетивните обекти. Както казах и преди, рати е семенцето на према. То трябва да израсте чрез напоителните процеси на слушането и възпяването.” Докато Према-бхавини говореше, у нея се появиха признаци на екстаз. Тя стана неспокойна и се строполи на земята, възкликвайки: “О, Господарю на сърцето ми, къде си!?” Всички се разтревожиха и започнаха да мантруват харинам над нея.”

 

Знаете ли, ваишнавите са много ограничени. Каквото и да се случи, те винаги мантруват този харинам. Щастливи ли са – Харе Кришна! Тъжни ли са – отново Харе Кришна! Ако някой припадне в ашрама, казват „Харе Кришна!” Много са ограничени.

Веднъж един божествен брат на моя духовен учител разказа, че имали ашрам в Южна Индия. Живеели в съвсем семпли условия, та се налагало да мият кухненските съдове в реката. Един ден един преданоотдаден отнесъл всички съдове на реката и го ухапала змия. Останалите бхакти някак разбрали, че той лежи там вече почти изгубил свяст. Те незабавно се втурнали към него и започнали да мантруват на ухото му: “Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе!” Той дошъл в съзнание! Не бил отровен! Оживял! Оттогава цялото село започнало да посещава ашрама. Така че понякога, ако наистина възпяваме харинам в трудни ситуации, това помага. Може да опитате.

И така, когато най-напред чула въпроса, Према-бхавини започнала да плаче. Когато свършила с отговора, припаднала!

[1] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура