Sharanagati

Въпрос: Споменахте, че нашата окончателна и най-висша цел е да се върнем при Бога, но сега ние се намираме в материалната сфера, имаме много задължения за вършене. Най-основното задължение е към семейството, а за това е нужна някаква обич…

Тиртха Махарадж: Някаква?! Не някаква! Нужна е много обич! Семейният живот е за облагородяване на дивите животни. Всички онези, които живеят в пущинаците, в джунглите, които са неспособни да изразяват любовта си, трябва да влязат в семейство – да станат малко по-меки, малко по-нежни, по-внимателни. Семейният живот е като обучение. Хората трябва да са заети. Семейният живот е една добра заетост за петдесет години, на практика без почивни дни. Това е като период на обуздаване. Имате толкова много импулси, толкова емоционални изблици, но по някакъв начин трябва да ги овладявате, да се научите как да ги овладявате – това е семейството. Така че не някаква обич, а много обич е необходима, за да озаптяваме себе си и да изтърпяваме другите, които също са в процес на обуздаване.

Въпрос: Ако разбирам правилно, това задължение, семейството, има начало и край, и когато дойде краят, обичта вече я има, какво става с тази обич? Трябва ли да бъде изоставена, или какво се случва с нея след като периодът на тези задължения приключи?

Тиртха Махарадж: Не, не. Единствено дивите животни не знаят на кого принадлежи емоционалната им връзка. Ако вашият партньор ви помага да проумеете, че всичките ви чувства принадлежат на Върховния Бог, още докато практикувате процеса ще разберете и ще достигнете целта. Не е така, че практикувате нещо и го захвърляте, пък след това постигате нещо друго – не! Вие вървите по пътя междувременно. Докато практикувате ще разберете как да го посвещавате на Бога.

Нека вземем за пример един лош брак. Защото повечето от вас биха си помислили за добър брак, когато „моят партньор ми помага да разбера, че всичките ми чувства принадлежат на Бога”. Мило ми проповядва: „О, скъпи мой/скъпа моя, нали знаеш, че цялата ти обич принадлежи на Върховния.” Но какво се случва с лошия брак, когато партньорът ми просто през цялото време ме отхвърля. „Аз идвам с цветя в ръцете, а тя ме рита в задника”. Мисля, че разбирате какво имам предвид. Но дори тогава вашият партньор ще ви помогне да разберете, че не човека трябва да обожавате със своите емоции, а Върховния. Какво обожаваме в човешките същества – това е божествената искра, това е атма и параматма. А какво обожаваме във Върховния Бог? Това е човешкият аспект, че Той е толкова нежен, че идва толкова близо. Така че докато тече процесът на това пречистване на ума, бавно ще добиваме все по-ясна картина. Спомняте си онази магическа мантра, която ще осъществи съдбата ви. Помните ли я? Искате ли да я чуете? Обаче всички онези, които имат материални амбиции, моля да не слушат. Тази магическа формула е: „Скъпи Господи, от днес аз съм Твой!” Ако наистина го мислите, то ще се случи. „От днес насетне аз съм Твой.” Така че ние не губим онова, което сме постигнали, а то постига своето осъществяване. Сякаш разцъфва.

Въпрос: Тогава какво се случва с човека до нас?

Тиртха Махарадж: Е, ако партньорът ни е изтърпял през този петдесетгодишен период, той ще е станал чист преданоотдаден. Така че незабавно ще отиде на Голока или Ваикунтха. Затова, моля ви, бъдете много благодарни когато партньорът ви причинява по някое главоболие сегиз-тогиз. Това е начин вие да станете свят човек, светец.